Таньо Танев - Као

Войниците след като ги извадиха се проснаха мокри на колене пред него:

— Милост! Милост царю.

— Станете веднага! — изкомандва Као. — Дръжте се достойно. Приведете се в ред.

Помълча докато се оправят и изчака моряците от кораба, които тълпата буташе към него.

— Войници и моряци, мирно-о-о. — изрева Као. — Капитана при мен.

Капитана неуверено се приближи.

— Кажи пред всички какво стана.

— Откъде да започна? Чуваха се в Самад слухове, че си изоставил жена си. После дойде кораб от Тиати и се разбра, че оная не е принцеса Едес. Синът ти се обяви за владетел и заповяда да те арестуват. Всички които се противопоставиха ги хвърлиха в тъмница. Брат ти и Хум не признаха властта на Лохим и също се обявиха за самостоятелни владетели. Лохим изпрати по един кораб на Итониа и Лодара, да те заловим, ако се появиш. Когато идвахме насам видяхме кораб на Самадур, който също те дебнеше. Не ни нападна, защото ние бяхме два кораба и го подминахме на път за Итониа и Лодара.Това е.

— Чухте ли? — провикна се Као. — Може и да имам вина, че след като ме раниха се възстановявах в компанията на тази жена, но синът ми вдигна метеж срещу мен и държавата. Сега какво имаме? Самад, Полдиниа и Поса пак са самостоятелни и готови да се счепкат. Това рано или късно ще стане. Трябва да избегнем войната, защтото започне ли се, няма да подмине и вашия дом. Следвайте ме и аз пак ще ви опазя живи и здрави вас и децата ви.

После се обърна към войниците:

— Вие може и да не знаете. При цар Као няма пленници и роби. Свободни сте. Който иска може да се върне в Самад. Който иска може и да ми служи. Хора от Лодара, кажете им винаги ли е било така?

Отговори му могъщ рев:

— Да!

— Който иска да ми служи, нека мине зад мен.

Войниците и моряците един по един се строиха зад него. Останаха десетина съвсем млади момчета с наведени глави.

— Вие можете да се върнете когато си поискате или искате да останете? Който иска да остане, нека отиде при боила Сисин да го настани.

Младежите се затътриха към Сисин.

— Върви с мене. — каза на Самина, после се спря.

— Моряците! За вас се отнася същото. Корабът по начало е собственост на цар Као и държавата. Корабът остава да служи на Лодара. Вие сте свободни да постъпите по съвест.

— Нямаме избор царю. — изпъчи се капитана. — Лохим живи ще ни одере. Оставаме да ти служим.

— Добре, добре. — каза по-тихо Као. — Утре ще ви кажа какво ще правим През нощта заедно със Сисин стъкмиха един товар храни за кораба. Още сутринта Као започна да обикаля майсторите с настояване изделията да бъдат не само функционални, но и красиви. По традиция кораба тръгна за Радак. Още преди да се върне четири кораба се дотътриха до Лодара и се поставиха в разпореждане на Као. Какво ли щеше да стане като се разчуе къде е. Малко след като кораба се върна от Радак и пълнеше трюмове с занаятчийски стоки за Тиати пристигна кораб от Поса. Хум бе научил къде е и му потвърждаваше верността си. По-добра новина не можеше да има и това много окуражи поизплашените жители на Лодара, сепнати от собствената си смелост и действия. Хум бе легенда и символ на непобедимост.

Дори Као се промени. Самина му каза:

— Сега пак си цар! Държа се като петел, докато беше слаб, а сега си непоклатим.

— За да съм непоклатим трябва да се опра и на теб. — нежно отговори Као, а Самина му подаде ръка.

Као реши да действа веднага. С четирите кораба потегли за Итониа. До схватка въобще не се стигна. Корабът изпратен от сина му нямаше шанс срещу четири кораба и явна поддръжка на местното население. Капитана се обърна директно с молба за милост и великодушно я получи. Сега на Као не му се искаше да влиза в конфликт със сина си. трябваше да измисли нещо и да запази някаква общност на градовете. Всичко щеше да се реши от брат му. От Итониа изпрати един кораб в Полдиниа начело със Сисин.

Когато корабът се върна на Итониа Као веднага заразпитва Сисин.

— Как е брат ми?

— Разярен. Разярен както от твоята глупост, така и от сина ти.

— Е, с мен ли е или против мен?

— Не мога дати отговоря еднозначно. Два дни говорих с него. Много му се иска да е цар, но се страхува както от претенциите на Лохим, така и от армията на Хум, която един ден може да цъфне пред стените на Полдиниа.

— Ти да не си го плашил?

— Не. Само му казах, че Хум ти е останал верен.

— Ха. Това си е заплаха. Какво иска брат ми?

— Нищо не иска. Няма нищо против да ти дава твоята част от данъка, но се страхува, че може да влезе в конфликт с Лохим. Лохим е млад и буен и също иска данъка който дължи и на теб. Пеа е бясна и преговори не могат да се водят. Пеа стои зад всичко. Бясна е и тя е насъскала Лохим срещу новата ти жена. Ти си заподозрял метеж и си побягнал. Сега вече е късно. Брат ти единствено иска да знае, дали ако ти плаща данък ще може да разчита на помощ ако Лохим го нападне задето не плаща данъка на него. Предпочита да си уредите семейните въпроси преди да му се мярнеш пред очите.