Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Хубаво, ама от ден на ден „живото“ ставаше по-хубав и по-хубав. На всички селяни заедно със земята им беше прибрана стоката и инвентара. Волю, неволю трябваше да ходят на работа в текезето. Нямаше време за веселби. Никой не викаше вече Кадри и той разбра колко „убав е живото“. Ходеше да свири по сборове в околните села, но те бяха веднъж в годината, а и хората не даваха пари, защото и самите те нямаха. Въртя, сука Кадри и като видя, че няма хляб в цигулката реши да тръгне на работа в текезето.

Отиде при Председателя, който му беше добър приятел още от агитационните времена и го помоли за работа, ама по-лека. Мислиха, мислиха и накрая измислиха. Кадри ще угоява шилетата на стопанството. Хем председателя ще може да направи някой и друг шилешки банкет, хем Кадри ще е по-свободен и ще може да свири. Речено, сторено. Хвана се Кадри за пастир. Много вода изтече, много вино се изпи, много шилета се изядоха (защото по-тлъстите имаха странния навик да си чупят краката, бракуваха се и се отчитаха само кожите им). Дружбата на Кадри и Председателя растеше и укрепваше като дружбата ни с Великия братски съветски съюз. Кадри даже беше удостоен лично от Председателя със званието „Ударник“ и награден с 5 лева.

На Панталей пътник (9 август) в съседното село правеха сбор. Изкара Кадри шилетата на Лиси връх. От него като на длан се виждаше селото, което беше в подножието на върха. Гледаше Кадри празничната суетня и дълбоко въздишаше. Добре знаеше той какво ядене, пиене и веселба ще падне. Гледаше, мислеше и проклинаше своята пастирска съдба.

Мислите му се блъскаха като вода у бряг. Не изтрайваше волната циганска душа на изкушението. Но как да отиде? Не може да остави стадото така на пустопаш. Мисли, мисли, па започна горещо да се моли на Бога, дано му помогне. Дали Господ е чул горещите му молби не зная, но по едно време от долу се чул конски тропот и след малко се показал неговия стар приятел — Председателя, яхнал охранения си кон. (По това време председателите нямаха леки коли и шофьори. Личният им превоз беше двуколка или кон). Кадри моментално направи ледна тъжна и малко ядосана физиономия. Председателят спрял коня, усмихнал се и рекъл:

— Как си, дерзаеш ли, дерзаеш ли?

Тогава тази дума беше много модерна и всички по-отговорни другари я използуваха за щяло и нещяло.

— Дерзая, дерзая, другарю Председател. Ама как ще изкарам до довечера не знам! — отговорил Кадри.

— Защо бе, да не си болен?

— Не съм. Ама без ядене, как ще изкарам цял ден? Гледам и ти не носиш нищо.

Председателят го погледнал, усмихнал се, защото знаел, че на Кадри му е ясно къде отива. Той прекрасно знаел, че на събор не се носи нищо, а само се яде и пие на тумбак.

— Не нося, защото ще обиколя къра и мисля за обяд да се прибера у дома — казал той.

— Другарю Председател, бащице мой, може ли да постоиш малко при шилетата?

Аз ще прескоча до нас да взема това онова и веднага ще се върна. Никак няма да се бавя!

Погледнал Председателят часовника си, погледнал надолу към селото, разбрал, че има време, махнал великодушно с ръка и отсякъл:

— Добре, ама да не е за повече от половин час! Слънцето вече напича, а мен ме чака още път.

— Ей сега ще хвръкна! Ти даже не слизай от коня! — рекъл зарадвано Кадри.

Още рекъл, недоизрекъл и хукнал надолу към село с такава бързина, че полите на касачето му се разперили като криле и заели хоризонтално положение.

Поседял председателя доста почакал. Конят му започнал да става нервен, но от Кадри ни кост, ни вест. Времето течело и той си представял как на софрата у колегата му вече се сервира добре изстудена ракия с хубава салата, а от пещта се носи аромата на печено сугаре. Вече станало пладне, шилетата се запладнили под големия дъб. Председателят се огледал насам, натам за Кадри, видял че го няма и лудешки препуснал коня към село да види какво е станало с Кадри. Като вихрушка влязъл в циганския двор. Циганката тъкмо слагала обяда на софрата, около която били насядали цял рояк циганета.

— Къде е Кадри? — ядосано запитал председателя.

— Дойде, преоблече се, хвана цигулката под мищница и-хукна на сбора — уплашено отговорила циганката.

Председателят обърнал коня си и го пришпорил към събора. Когато приближил двора на колегата си, чул цигулката и гласа на Кадри. Слязъл от коня, вързал го на сянка и с бавна стъпка и гордо вдигната глава влязъл. Щом Кадри го видял, прекъснал свирнята, затичал се, спрял се до него и започнал вдъхновено да свири марша на Будьони.