Линда Лаплант - Изкупление

— Много ли ти е смешно? Надявам се тази нощ добре да си поспиш, лейтенант. Дано заспиш по-дълбоко от онова хлапе, което пречука за нищо. Разкарайте я оттук!

Колата напускаше двора, когато двама полицаи въведоха надаваща истерични писъци жена. Майката на убития младеж никога не научи цялата истина. Единственото, което успя да разбере, бе, че синът й е застрелян, докато се е опитвал да избяга от полицията при обиск на наркоманско свърталище.

Две седмици по-късно лейтенант Пейдж бе официално уволнена от полицията. Заповедта предвиждаше лишаване от всички осигуровки и заличаване на трудовия стаж в полицията. Никакви дисциплинарни мерки не бяха предприети във връзка с инцидента. Целият случай бе старателно потулен така, че пресата остана в пълно неведение. Семейство Джад никога не узна името на офицера, застрелял техния четиринайсетгодишен Томи. При дознанието бе изтъкнато, че младежът е отказал да се подчини на трите задължителни предупреждения на полицая и че две години преди това е бил условно осъден за взломни кражби. Благоприятната характеристика на наблюдаващия го инспектор за примерното му поведение през последните шест месеца бе укрита. Никъде не се споменаваше, че момчето е било невъоръжено, че е било погрешно взето за друг заподозрян, както и фактът, че полицаят, който го е застрелял, е бил уволнен веднага след това. Случаят бе приключен.

Изглеждаше така, сякаш офицер на име Пейдж никога не е съществувала. Никой от бившите й колега не я потърси повече. Внезапният край на дванайсетгодишната й успешна кариера, увенчана от няколко награди и характеристика, с каквато всеки полицай, все едно мъж или жена, би се гордял, не заинтересува никого от висшестоящите. Тя бе опетнила полицейската значка, пагона и престижа на полицая. Пияна по време на дежурство, бе причинила смъртта на четиринайсетгодишно дете. За Лорийн всички врати бяха затворени завинаги. Мълчанието, което забули името й, целеше да запази не толкова нейната чест, колкото тази на полицията.

В онази вечер полицаите я стовариха пред входа на жилището й и изчезнаха. Лорийн успя да се добере до спалнята и се тръшна на леглото. Майк вече бе завел дъщерите им в детската градина и по това време бе в кантората си. Следобед бавачката им Рита върна децата у дома и се залови да разглежда програмата за седмицата. Очакваха я два почивни дни, през които Лорийн трябваше да бъде вкъщи. Рита тъкмо се канеше да приготви обяда на малките, когато шестгодишната Джулия радостно извика „мама, мама“. Четиригодишната Сали грабна една играчка и тръгна към спалнята, за да я покаже на майка си.

— Какво, мама вече вкъщи ли е? — учуди се бавачката.

— Да, спи — отвърна Джулия.

Рита почука и надникна през вратата на спалнята.

— Госпожо Пейдж? Мога ли да си тръгвам вече?

— Да, да. Рита. Благодаря! — Тя с мъка вдигна глава. Джулия се покатери на леглото. Беше взела кутията с пъзела и някаква свиреща играчка, чийто звук още повече усилваше главоболието на Лорийн.

— Мами, нали ще ходим на куклен театър?

— Мами, имам „пиш“ — хленчеше Сали.

— Мами, нали каза, че ще ходим на куклен театър? — повтаряше Джулия и стискаше пищящата играчка.

Лорийн с мъка успя да седне в леглото.

— Мами, пишка ми се. — Сали продължаваше да дърпа края на одеялото.

Лорийн се хвана за таблата на леглото и успя да се изправи. После заведе малката си дъщеря в тоалетната.

— Мами, гащите не искат да се събуят — мрънкаше детето. Лорийн стигна до хладилника с олюляване и едва след като отпи няколко глътки водка, успя да надвие напрежението и нервността си. Сетне остави децата пред телевизора и отново се върна в кухнята. Отпи още малко водка с три аспирина и взе душ. До връщането на Майк кухнята беше подредена и изчистена, спалнята — оправена, а Лорийн — гримирана и свежа. Облечена в дълъг памучен пеньоар, тъкмо проверяваше съдържанието на хладилника, за да реши какво да сготви, когато външната врата се отвори и Майк извика обичайното „здравей, скъпа, върнах се“. След малко застана усмихнат зад нея и я прегърна. Ръцете му обхванаха гърдите й.

— Няма ли да оползотворим времето, преди да дойдат?

— Кой ще идва? — Тя се освободи от прегръдката му.

— Дони и Тина Патерсън. Казах им, че първо ще вечеряме у нас, а после ще отидем на кино. Рита обеща да остане при децата. Не си забравила, нали? Оставих бележка на нощното ти шкафче.

— Да, да, добре. — Затвори очи. — Купи ли продукти?

— Нали се разбрахме, че на връщане от работа ти ще напазаруваш — сви устни той.