Роберт Хюлик - Златното божество

Съдията нервно подръпна брадата си. После, поглеждайки тримата си помощници, които с нетърпение очакваха да продължи, поде с мрачна усмивка:

— Единственото оправдание за моята недалновидност са междувременно възникналите инциденти: убийството на Фан Шун, изчезването на госпожа Гу и странното поведение на Тан, които отвлякоха вниманието ми. Освен това твърде дълго размишлявах върху постъпката на Йе Бън, който съвсем непредумишлено дойде да ме уведоми, че се носят слухове за незаконно изнасяне на оръжие, и когото също бях заподозрял поради грешка, която ще ви обясня по-късно… Театралното представление, на което ме заведе сержантът рано тази вечер, ми подсказа кой е убиецът на магистрата. В пиесата един човек посмъртно посочи убиеца си, оставяйки бележка в бадемова черупка. Но бележката беше поставена там само за да отвлече вниманието на убиеца от истинската улика, а именно самия бадем. Тогава изведнъж разбрах, че съдията Уан нарочно е поставил книжата си в скъпоценната антична кутия. Направил го е, защото двете златни бамбукови пръчки върху капака й символизират двойния бамбуков бастун на Гу… Както знаем, съдията се е увличал по ребусите и занимателните гатанки. Тъй че, както предполагам, едновременно е искал да ни подскаже, че златото се пренася в бамбукови пръчки. Но дали това мое предположение е вярно, никога няма да разберем… Сега, когато знам, че убиецът е Гу, разбирам зловещия смисъл на думите, с които той се обърна към Ким Сан, преди да ме заведе в ресторанта с раците. Той каза: „Ти продължавай. Знаеш какво трябва да направиш.“ Очевидно двамата вече са обсъждали как да ме ликвидират веднага щом попадна на някаква следа. И аз сам ги накарах да бързат, като глупаво се раздрънках, че според мен монасите от Храма на белия облак използват изоставения храм за престъпни цели, а на всичко отгоре споменах и за статуята, която Гу се готвеше да изпрати в столицата. Нещо повече, по време на вечерята се опитах да го накарам да се разприказва за жена си, като смътно намекнах, че тя може да е замесена в някоя от неговите игри. Гу, разбира се, помисли, че го подозирам и че всеки момент може да го арестувам… Честно казано, тогава бях твърде далеч от истината. Чоплеше ме въпросът, как престъпниците успяват да пренесат златото от вътрешността на страната до запустелия храм. Но тази вечер се запитах каква може да бъде връзката между Гу и доктор Цао… Докторът има братовчед в столицата, саможив библиофил, който лесно би могъл да бъде използван, без сам да заподозре нещо нередно. Помислих си, че доктор Цао би могъл да помогне на Гу да пренесе златото от столицата в Бънлай, като го свърже с братовчед си. И тогава — най-накрая! — истината ме озари. Изведнъж си спомних, че доктор Цао редовно изпраща в столицата пакети с книги. Златото се внасяше, а не се изнасяше от Китай! По този начин група хитри престъпници бяха натрупали големи количества евтино злато, без да плащат високите митнически и пътни такси, и се обогатяваха, диктувайки пазарната му цена… Тук обаче се натъкнах на известна неяснота… Този трик можеше да проработи само ако престъпниците разполагат с огромни количества злато. Вярно, че то можеше да се купи евтино в Корея, но все пак за него трябваше да се плати, а това предполагаше наличието на огромен капитал. За да натрупат наистина големи печалби, престъпниците трябваше да са в състояние да повлияят на столичния пазар, а за тази цел тънките златни пръчици, скрити в бамбукови тояжки или в пакети с книги, не биха били достатъчни. Още повече че след моето пристигане те очевидно бяха спрели да използват канала, който надуших, тъй като доктор Цао вече беше изпратил в столицата почти цялата си библиотека. Тогава разбрах защо престъпниците бързаха толкова: в най-скоро време колосално количество злато трябваше да бъде изпратено в столицата. И как би могло да стане това? Очевидният отговор беше: копието на статуята, поръчано от Гу, да бъде изпратено в столицата с правителствен ескорт… Върховната наглост на този дързък план прилягаше на главатаря, който ръководеше заговора. Най-сетне проумях какво е било зловещото видение, което се е мярнало на Ма Жун и Цяо Тай през мъглата на брега на канала. Разгледах внимателно картата на града и видях, че домът на Гу се намира близо до първия мост. Разбрах, че в мъглата сигурно сте загубили представа за разстоянието, което сте изминали, и сте помислили, че в момента на инцидента се намирате край втория мост. И там сте отишли да търсите на следващия ден. Близо до това място живее Йе Бън и затова бях заподозрял този безскрупулен, но невинен търговец. А иначе очите не са ви подвели. Само че хората на Гу не са убили жив човек, а са натрошили глинения модел, който той тайно е направил, за да бъде отлят калъпът за златната статуя. Именно този калъп, поставен в сандък от палисандрово дърво, е бил изпратен от Гу на нищо неподозиращия игумен на Храма на белия облак. Хуйбън е отворил сандъка и е използвал кремацията на покойния монах като претекст, за да бъде запален огромен огън, необходим за разтопяването на събраните златни пръчици и отливането на златната статуя. Видях палисандровия сандък със собствените си очи и се учудих, че е нужен толкова голям огън за кремирането на едно тяло. Но не заподозрях нищо… Преди половин час, когато отидохме от храма в дома на Гу и го претърсихме, намерихме там статуята от кедрово дърво, направена от майстор Фън. Тя беше грижливо разрязана на десетина парчета. Гу е планирал да ги изпрати в столицата, където да бъдат сглобени и доставени в Храма на белия кон. А златната статуя е щяла да бъде предадена на ръководителя на заговора. Не му е било трудно да се отърве от глинения модел, той е бил натрошен на парчета и хвърлен в канала. Ма Жун е стъпил на парчетата с полепналата по тях опаковъчна хартия.