Роберт Хюлик - Златното божество

Ди се качи на терасата и направи съвсем лек поклон пред дребния игумен. Каза му, че належащи служебни дела са го принудили да закъснее. Игуменът кимна снизходително, взе съдчето със светена вода и поръси съдията. След това Ди седна, а тримата му помощници се изправиха зад него. Капитанът, Гу Мънпин и другите видни граждани станаха и направиха дълбок поклон пред съдията. Когато отново заеха местата си, игуменът даде знак и оркестърът засвири. Монасите от хора запяха тържествен химн във възхвала на Буда.

Когато химнът наближи към края си, се обади голямата бронзова камбана на храма. На платформата десет монаси, предвождани от Хуйбън, започнаха бавно да обикалят олтара и да полюшват кадилниците си. Гъст благоуханен облак обви статуята, която имаше красив тъмнокафяв цвят и беше полирана до блясък.

След като приключи ритуалното обикаляне на олтара, Хуйбън слезе от платформата, качи се на терасата и застана пред стола на игумена. После коленичи и вдигна над главата си малко руло от жълта коприна. Игуменът се наведе и пое рулото от ръцете му. Старшият монах се изправи и се върна на платформата.

Камбаната на храма удари три пъти. Възцари се дълбока тишина. Церемонията по освещаването щеше да започне всеки момент. Игуменът щеше да прочете на висок глас молитвите, записани на жълтия свитък, после щеше да го поръси със светена вода и накрая свитъкът заедно с някои други дребни ритуални предмети щеше да бъде положен в една кухина на гърба на статуята, за да й вдъхва същата свещена сила, която обладаваше оригиналната статуя на Майтрея от санталово дърво в пещерата.

Когато игуменът започна да разгъва жълтия свитък, съдията Ди внезапно се изправи. Той се приближи до ръба на терасата и бавно огледа събралата се тълпа. Всички очи се обърнаха към внушителната фигура в дълга роба от блестящ зелен брокат. Светлината на факлите обсипваше с игриви пламъчета златните нишки, втъкани в черната кадифена шапка с увиснали краища. Известно време съдията Ди остана така, поглаждайки брадата си, после мушна ръце в широките си ръкави. Когато заговори, гласът му прокънтя звънко над множеството.

— Правителството на императора великодушно простира крилото си над будисткото вероизповедание, тъй като очаква възвишените му послания да окажат благотворно влияние върху поведението и моралните устои на нашия неизброим тъмнокос народ. Затова аз, магистратът, като представител на императорското правителство тук в Бънлай се чувствам длъжен да закрилям това божествено светилище, Храма на белия облак, още повече че именно оттук, закътана в своето убежище, свещената статуя на бог Майтрея закриля живота на нашите моряци, които смело се носят над страшните дълбини.

— Амин! — каза дребният игумен.

Отначало той изглеждаше смутен от прекъсването на церемонията, но сега поклащаше глава с добродушна усмивка. Явно одобряваше тази, макар и непредвидена, реч. Съдията Ди продължи:

— Сега корабопритежателят Гу Мънпин дарява копие от тази свещена статуя на бог Майтрея и ние сме се събрали тук, за да станем свидетели на нейното тържествено освещаване. Правителството на императора великодушно се съгласи след приключване на церемонията статуята да бъде пренесена в столицата ни с военен ескорт. По този начин правителството иска да изрази почитта си към надлежно осветения образ на едно будистко божество и да гарантира, че няма да му се случи нищо нередно по време на пренасянето му до столицата… Тъй като аз, магистратът, съм напълно отговорен за всичко, което става в този официално регистриран храм, мой дълг е, преди да дам съгласието си за извършване на освещаването, да проверя дали тази статуя наистина е това, за което е обявена, а именно достоверно копие на свещената статуя на бог Майтрея, изваяно от кедрово дърво.

Озадачената тълпа зашумя. Игуменът гледаше слисано съдията, стъписан от неочаквания завършек на онова, което той бе очаквал да бъде просто една поздравителна реч. Между монасите на платформата настана объркване. Хуйбън поиска да слезе и да се посъветва с игумена, но войниците не го пускаха да мине.

Съдията Ди вдигна ръка и посетителите отново се смълчаха.

— Сега ще заповядам на помощника си — провъзгласи съдията — да провери автентичността на тази статуя.

Той даде знак на Цяо Тай, който бързо слезе от терасата и се качи на платформата. Разбутвайки монасите встрани, той застана пред олтара и извади меча си. Хуйбън отиде до парапета и извика гръмогласно: