Роберт Хюлик - Златното божество

Госпожица Цао му отправи поглед, пълен с благодарност. Тя помисли малко и каза:

— Мисля, че сега най-доброто, което мога да направя, е да постъпя в манастир.

— Тъй като никога преди не сте чувствали призвание да се отдадете на религията — отбеляза съдията, — това би било бягство. То не е достатъчно добро решение за млада и чувствителна жена като вас. Ще имате ли нещо против, ако се свържа с един мой приятел от столицата, който би могъл да ви вземе на работа като учителка на дъщерите си? С течение на времето той несъмнено ще може да ви уреди и подходящ втори брак.

Госпожица Цао отвърна свенливо:

— Дълбоко съм ви благодарна за съчувствието, което проявявате, ваше превъзходителство. Но краткотрайният ми брак с Гу се провали, а това, което се случи с мен в чифлика, както и онова, което по неволя видях и чух по време на престоя си на плаващия бардак… всичко това ме отврати завинаги от… отношенията между мъжете и жените. Затова чувствам, че манастирът е единственото подходящо място за мен.

— Още сте твърде млада, за да употребявате думата „завинаги“, госпожице Цао — бавно изрече съдията. — Но за тези неща не би трябвало точно аз да говоря с вас. След седмица-две ще пристигне семейството ми и аз настоявам, преди да вземете решението си, да побеседвате сериозно с първата ми съпруга. Дотогава ще живеете в къщата на доктор Шън, нашия регистратор на смъртните случаи. Чувам, че съпругата му била много мила и способна жена, а дъщеря му ще ви прави компания. Отведи госпожицата там, сержант.

Госпожица Цао се поклони дълбоко и сержант Хун я отведе. Тогава влязоха Ма Жун и Цяо Тай. Съдията се обърна първо към Цяо:

— Ти чу оплакването на доктор Цао. Съжалявам за онова, което се е случило на дъщеря му. Тя ми направи добро впечатление. Тъй като напълно си заслужил един ден почивка, защо не подбереш няколко ловци сред стражниците и не идеш с тях на полето да намерите и да убиете този тигър?

После каза на другия си помощник:

— Ма Жун, ти можеш да останеш тук. След като дадеш необходимите разпореждания на началника на стражата, как да организира издирването на Бо Кай съвместно с градските надзорници, можеш да си починеш и да се погрижиш за ранената си ръка. И двамата няма да сте ми необходими до късно през нощта, когато всички ще трябва да присъстваме на онази церемония в Храма на белия облак.

Цяо Тай прие задачата си с ентусиазъм. Ма Жун измърмори:

— Никъде няма да ходиш без мен, братко. Нали ще ти трябвам, за да държа тигъра за опашката, докато ти се целиш в него.

Двамата приятели се разсмяха и излязоха. Седнал сам зад отрупаното си с книжа писалище, съдията Ди отвори обемистия регистър с поземлените данъци на окръга. Изпитваше нужда да откъсне за малко мислите си, преди да започне да обмисля новите факти, до които се беше добрал. Но не бе успял да прочете много, когато на вратата се почука. Влезе началникът на стражата, много разтревожен наглед.

— Ваше превъзходителство, господин Тан е погълнал отрова и умира. Иска да говори с вас — развълнувано съобщи той.

Съдията скочи веднага и двамата хукнаха към портала. Докато пресичаха улицата към хотела отсреща, Ди попита:

— Няма ли противоотрова?

— Той не казва каква отрова е глътнал — изпъшка ефрейторът. — Освен това е изчакал, докато е започнала да действа.

В коридора на горния етаж една възрастна жена падна на колене пред съдията и започна да го моли да опрости греховете на съпруга й. Магистратът измърмори набързо няколко утешителни думи и тя го въведе в една просторна спалня.

Тан лежеше в постелята със затворени очи. Жена му приседна на ръба на леглото и започна нежно да му говори. Тан отвори очи. Щом видя съдията, въздъхна облекчено.

— Остави ни сами — промълви той на жена си.

Тя стана и съдията Ди зае мястото й. Тан отправи към него продължителен, търсещ съчувствие взор. После заговори с отпаднал глас:

— Тази отрова бавно парализира тялото. Вече не усещам краката си. Но съзнанието ми е бистро. Исках да ви разкажа за престъплението, което съм извършил, а след това да ви задам елин въпрос.

— Има ли нещо, което да не сте ми казали за убийството на магистрата? — бързо попита съдията Ди.

Тан бавно поклати глава.

— Казах ви всичко, което зная — рече той. — Твърде много съм загрижен за собствените си престъпления, за да се терзая за онези, извършени от другите. Но това убийство и задгробното привидение дълбоко ме разстроиха. А когато съм разстроен, не мога да контролирам… другия. После убиха Фан, единственото живо същество, което съм обичал истински… Аз…