Роберт Хюлик - Златното божество

След като госпожа Гу постави отпечатъка от палеца си върху протокола, съдията Ди каза:

— Вие сте преживели ужасни изпитания, госпожо Гу. Честно казано, не бих се осмелил да твърдя, че някой би действал по-благоразумно при подобни обстоятелства. Няма да задълбавам в юридическата страна на въпроса за вината на жена, която не е съобщила своевременно за убийството на мъж, извършил няколко часа преди това углавното престъпление изнасилване. Моето задължение не е да снабдявам теоретиците с материали за научните им трудове. Работата ми е да раздавам правосъдие и да се грижа щетите, нанесени от дадено престъпление, да бъдат възмездени. По тази причина оповестявам, че съдът няма претенции към вас и вие можете да се върнете при тук присъстващия ви съпруг Гу Мънпин.

Когато Гу пристъпи напред, жена му го стрелна с поглед, но той не й обърна никакво внимание и нервно попита:

— Има ли някакво доказателство, ваше превъзходителство, че жена ми наистина е била изнасилена и че не е приела доброволно ласките на оня престъпник?

Госпожа Гу ахна от изумление, но съдията Ди отговори с равен глас:

— Има.

И като извади от ръкава си носната кърпичка, той добави:

— Тази кърпичка, която вие сам разпознахте като принадлежаща на жена ви, не беше намерена край пътя, както ви казах по-рано, а между съчките в колибата пред фермата на Фан.

Гу прехапа устни. После каза:

— Щом е така, покорният ви слуга приема, че жена му е казала истината. Но съгласно кодекса на честта, спазван в скромния ми род от поколения насам, тя би трябвало да се самоубие веднага след изнасилването. Като не е направила това, тя е опозорила дома ми и аз заявявам още тук, че искам да се разведа с нея.

— Това е ваше законно право — каза съдията. — Разводът ще бъде регистриран според законите. Да излезе доктор Цао!

Доктор Цао коленичи пред съдийската маса, мърморейки нещо под нос.

— Съгласен ли сте, доктор Цао — попита съдията, — да приемете при себе си разведената си дъщеря?

— Моето твърдо убеждение е — с висок глас каза доктор Цао, — че когато нещата опират до основни принципи, човек без колебание трябва да жертва личните си чувства. Още повече че, бидейки общоизвестна личност, аз се чувствам задължен да давам пример на другите, макар и като баща това неизказано да ме наранява. Ваше превъзходителство, не мога да приема в къщата си дъщеря, която е престъпила нашия свещен морален кодекс.

— Така и ще бъде записано — хладно каза съдията. — На госпожица Цао ще бъде даден подслон в трибунала, докато окончателно се реши по-нататъшната й съдба.

Ди направи знак на сержант Хун да отведе госпожица Цао. После се обърна към жената от плаващия бардак и каза:

— Твоят опит да накараш момичето да работи като проститутка е криминално престъпление. Обаче, тъй като си я оставила на спокойствие до тази сутрин и тъй като показа известно разбиране на задълженията си към съдилището, този път ще си затворя очите. Но ако чуя някакво друго оплакване от теб, ще те осъдя на бой с бич и ще ти отнема разрешителното. Това се отнася и за другите ти колеги там. Иди да им го съобщиш.

Жената побягна навън. Съдията удари с чукчето си по масата и закри заседанието.

Докато слизаше от подиума, Ди осъзна, че Тан го няма. Попита Ма Жун дали знае къде е. Ма Жун отговори:

— Докато пред съдийската маса беше доктор Цао, Тан изведнъж промърмори, че му призлява, и изчезна.

— Тоя човек наистина започва да ме дразни — ядно каза съдията. — Ако продължава така, ще трябва да го пенсионирам.

В личния си кабинет съдията Ди завари сержант Хун и госпожица Цао. Той каза на Ма Жун и Цяо Тай да го изчакат за малко отвън в коридора. Съдията седна зад писалището си и приветливо се обърна към младата жена:

— Е, госпожице Цао, сега да видим какво можем да направим за вас. Какви са вашите собствени желания?

Устните на девойката се разтрепериха, но тя скоро се овладя и каза бавно:

— Сега разбирам, че съгласно нашия свещен обществен ред аз наистина съм длъжна да се самоубия. Но трябва да призная, че по време на изпитанията, които преживях, тази мисъл просто не ми дойде наум — тя леко се усмихна и продължи: — Ако там, в чифлика, изобщо съм мислила за нещо, то беше как да остана жива. Не че ме е страх да умра, ваше превъзходителство, но не обичам да правя неща, чийто смисъл не мога да разбера. Моля негово превъзходителство да ме удостои със съвета си.

— Съгласно нашето конфуцианско учение — каза съдията — жената наистина трябва да се пази чиста и неосквернена. Често се чудя обаче дали това изискване не се отнася повече за душата, отколкото за тялото. Но както и да е… Нашият учител Конфуций е казал също: „Нека човечността бъде най-високото ни мерило.“ Твърдо съм убеден, госпожице Цао, че всички повели на учението трябва да се тълкуват в светлината на тези велики думи.