Роберт Хюлик - Императорската перла

Ян допи чая си, скръсти ръце и каза:

— Доктор Пиен колекционира нефрит. Логично, защото се предполага, че старинният нефрит притежава лечебни свойства, и повечето лекари и аптекари се интересуват от него. Докторът притежава малка, но доста представителна колекция. За него антиките са обект за изучаване, търговската им стойност не го интересува. В това отношение той е почти пълен антипод на своя колега търговеца на лекарства Куан Мин. Господин Куан често попада на много ценни образци, но ги купува само като парични вложения и при първа възможност ги препродава. Той е преди всичко енергичен търговец. Господин Ку Юанлян от време на време купува от него. Аз не, цените му са твърде високи.

— Запознах се с господин Куан. Мислех, че живее в столицата — вметна съдията Ди.

— Да, така е. Но често пътува и идва в Пуян поне веднъж на два месеца. Моля ви, нека това да си остане между нас.

— Защо?

— Защото — отговори Ян с лукава усмивка — господин Куан снабдява с лекарства и конкурентите на доктор Пиен в града. Освен това господин Куан ме помоли да не разгласявам посещенията му в Пуян и по друга причина. Обясни ми, че преди няколко години купил много изгодно парцел в съседство с мандрагоровата горичка чрез посредничеството на доктор Пиен. Господин Куан внушил на доктор Пиен, че купува земята само като капиталовложение. Всъщност Куан праща от време на време тук свои сътрудници да събират мандрагора в покрайнините на горичката. Ако доктор Пиен узнае, естествено, ще поиска Куан да му плаща комисиона. А както вече казах, господин Куан е изключително хитър търговец.

— Да — каза съдията Ди. Излизаше, че без да излъже пряко, Куан бе успял да остави в него крайно погрешно впечатление за делата и дейността си. Щом този свръхлюбезен господин купува антики заради печалбата, нищо чудно да е прибягвал до услугите на Тун и Ся в едни или други сделки. — Да знаете къде отсяда обикновено господин Куан в Пуян?

— Ако не нощува на джонката си, наема стая в „Осмината безсмъртни“, ваше превъзходителство. Малка и евтина странноприемница — додаде Ян с леко сконфузена усмивка.

— Знам я. Господин Куан явно е пестелив човек.

— За него парите са всичко, ваше превъзходителство. Самите антики ни най-малко не го вълнуват, той гледа на тях единствено като на допълнителен източник за печалба. Виж, господин Ку Юанлян е истински колекционер. Готов е да плати всякаква цена, стига да получи най-доброто. Пък и може да си го позволи, щастливецът. — Ян замислено потърка брадичката си, после продължи някак неуверено: — А ако питате за мен, аз съм донякъде смесица от двата типа. Естествено, занятието ми е да купувам и да продавам, но от време на време сърцето ми остава в някоя красива вещ и я задържам. И за нищо на света не бих се разделил с нея. Колкото повече остарявам, толкова повече се разраства тази моя слабост. Преди с удоволствие разглеждах изисканата колекция на господин Ку Юанлян, ходех поне веднъж седмично. Но през последните четири-пет години отивам само когато господин Ку ме покани, а и тогава не влизам по-навътре от приемната, защото не искам да виждам колекцията му. Чиста и неподправена завист — Ян поклати глава с вяла усмивка. Внезапно попита: — Между другото открихте ли някакви улики за убийството на барабанчика на доктор Пиен, онзи Тун Май?

— Още не. Както ви казах, случаят е доста заплетен. Но да се върнем на господин Ку. Открай време чувам, че колекцията му била невероятна. Този човек явно има набито око, което личи дори и от избора му на съпруги. Макар първата от доста време да е болна, и сега е изключително красива жена. Снощи случайно я видях. А трябва да кажа, че и втората, Кехлибар, беше голяма красавица.

Ян се размърда неловко в креслото. След малко заговори сякаш на себе си:

— Окото на Ку никога не го е подвеждало. Помня госпожица Кехлибар като малко неугледно момиченце, когато беше робиня в дома на стария Тун. Ку я купи, научи я да се облича, да се гримира, да си прави прическата, да се парфюмира, сам избираше обеците, огърлиците и всичките й бижута. За година тя се превърна в ослепителна красавица. Само че небесата отредили той да не притежава тези две изключителни жени. Ето, госпожа Ку е неизлечимо болна, а Кехлибар вече не е сред живите. — Той впери поглед право пред себе си, подръпвайки умислено късата си брада.

— Ненапразно древните са казвали — обади се съдията Ди, — че който се стреми към съвършената красота, си докарва гнева на боговете.