Роберт Хюлик - Императорската перла

Тя го изпрати до вратата. Пътьом се обърна към един тантурест мъж, седнал на пейката до стената:

— Господин Мо, минете моля още веднъж през онези стени.

Мъжът пребледня като платно, но стана покорно. На улицата беше горещо като в пещ. Съдията Ди пъргаво се метна на коня, кимна на госпожица Лян, застанала на прага, и препусна.

Съдията насочи коня си на запад. Наученото от госпожица Лян внасяше в случая с убийствата съвършено нов елемент, затова реши да се отбие на още едно място, преди да се върне в съдилището. Той стигна до конфуцианския храм и спря срещу него пред грижливо измазана двукатна къща от другата страна на улицата. По прозорците на приземния етаж имаше железни решетки, а по первазите на втория плътно едно до друго бяха набучени дълги остриета, за да препречват пътя на крадците. Върху дискретна табелка над вратата се четеше името на магазина „Съкровищница на древността“. Съдията слезе от коня и върза юздите му за каменен стълб под сянката на един навес. Младият продавач излезе да го посрещне с широка усмивка.

— Господин Ян току-що се върна, Ваше превъзходителство. Ходи до една нива в околността, за да разгледа някакъв камък с надписи, изкопан от селяните. Сега е горе в кабинета си.

И поведе съдията към стълбището в дъното покрай шкафове, препълнени с дребни и по-едри антики. Два медни легена с блокчета лед охлаждаха просторното помещение на горния кат. През двата високи прозореца, закрити с хартиени щори, се процеждаше разсеяна светлина. На отсрещната стена висяха избледнели рисунки от древни ръкописни свитъци, една стойка отстрани бе отрупана със старинни томове. Едрият антиквар седеше зад полирана абаносова маса. Отпуснат назад в креслото, той съсредоточено разглеждаше една елегантна ваза от червен порцелан, която се губеше в едрите му длани. Когато служителят въведе магистрата, Ян постави внимателно вазата на масата и се изправи бързо. Направи нисък поклон, придърпа второ кресло до масата и избоботи с гръмкия си глас:

— Явно негово превъзходителство желае да види изящната рисунка, за която споменах снощи. Ще се уверите, че си струва разкарването. Но по-напред да ви предложа чаша чай.

Съдията Ди седна и пое кръглото копринено ветрило, което му подаде продавачът.

— Ще ви бъда много признателен за чая, господин Ян — поде съдията, веейки си с ветрилото, — но рисунката ще почака за друг път. Отбих се за някои сведения. Поверителни.

Антикварят направи знак на продавача да ги остави сами. Наля си чаша чай и седна в креслото, вперил острия си поглед в своя гост.

— Господин Ян, изправен съм не пред едно или две, а пред цели три убийства — поде съдията. — Знаете за Тун и за Кехлибар, може вече да сте чули, че тази сутрин намерихме убит и Ся Куан.

— Ся Куан ли? Не, не съм чул. Всъщност аз току-що влизам. Да, сега си спомням… Някой ми говореше за някакъв любител продавач на антики с това име, който имал вземане-даване с каква ли не паплач. Предупредиха ме да го държа по-настрани от себе си. Значи някой от съмнителните му приятели го е намушкал?

— Неговото убийство очевидно е свързано с другите две. Не крия, изправен съм пред непроницаема стена. От голяма полза ще са ми всякакви сведения за хората, с които жертвите са поддържали връзка, за да получа поне известна представа, какво може да е довело до тези гнусни престъпления — съдията отпи от чая си и продължи с усмивка: — Високо ценя познанията ви не само за античните ценности, господин Ян, но и за съгражданите ни. Затова дойдох при вас.

Ян се поклони.

— Много съм поласкан, Ваше Превъзходителство. Но трябва да отбележа, че, с изключение на клиентите си, рядко говоря с други хора и градските клюки почти не стигат до мен. Съпругата ми почина преди шест години, двамата ми синове се установиха на юг и дните ми са запълнени единствено с търговия и изследване на антиките. Мога да кажа, че водя до някъде монашески живот. Сам се грижа за елементарните си потребности, не ми трябват разни сакати прислужнички, които да чупят най-красивите ми вази. Нощем никой не ме безпокои, помощникът ми идва само денем. Право да си кажа, за такъв живот съм си мечтал открай време. Само че, както разбирате, вече не съм в течение на онова, което става из града.

— Хората, които ме интересуват, са ваши клиенти, господин Ян. Например доктор Пиен.