Роберт Хюлик - Загадката на лабиринта

Съдията кимна благодарствено. Смътно си спомни, че преди години генерал Дън бе сполетян от някакви неприятности. След победоносни битки с варварите по северната граница най-неочаквано го принудиха да подаде оставка след завръщането му в столицата. Съдията Ди се питаше какво ли търси синът на генерала в този отдалечен край.

— Струва ми се, че положението в Ланфан е доста особено — каза той на младежа. — Бих искал да чуя вие как оценявате обстановката.

Младият Дън не побърза да отговори. Помисли известно време и накрая каза:

— Този въпрос не бива да се обсъжда на улицата. Ще ме удостоите ли с честта да приемете поканата ми за чаша чай?

Съдията Ди се съгласи. Влязоха в една чайна на ъгъла и седнаха по-встрани от останалите посетители. След като сервитьорът им поднесе чая, младият Дън започна шепнешком:

— Цялата власт тук е събрал в ръцете си един безмилостен и безскрупулен човек на име Шиен. Никой не смее да му се противопостави. Заобиколил се е със стотина главорези, чиято работа е да кръстосват из града и да плашат хората.

— Въоръжени ли са? — попита Ма Жун.

— По улиците тези негодници носят само бухалки и мечове, но нищо чудно в огромната къща на Шиен да има цял арсенал.

— Града често ли го нападат варвари през границата? — попита съдията Ди.

— Такова нещо не се е случвало — категорично отсече младежът.

— Явно тези набези, с които Шиен плаши правителството, са негова измислица — обърна се съдията Ди към Ма Жун. — Така се прави на незаменим пред властите.

— Били ли сте някога в дома на Шиен? — запита Ма Жун.

— Да ме опазят небесата, не съм! — възкликна младежът. — Дори квартала заобикалям. Шиен е оградил къщата си с двоен зид, на всеки ъгъл има стражева кула.

— Как е успял да обсеби властта? — попита съдията Ди.

— От баща си наследи огромно богатство — отвърна Дън, — но нито едно от достойнствата му. Баща му бе родом оттук, честен и трудолюбив човек, който натрупа състоянието си от търговия с чай. Допреди няколко години главният път за Котан и останалите васални княжества на запад минаваше през Ланфан и градът беше важно търговско средище. После пустинята погълна три от попътните оазиси и търговският поток се премести със сто мили на север. Тогава Шиен събра около себе си шайка главорези и един ден се обяви за господар на града. Той е хитър и решителен човек и щеше много да се издигне, ако бе постъпил в армията. Но не иска на никого да се подчинява и предпочита еднолично да властва над този окръг.

— Тъжна картинка — бе единственият коментар на съдията Ди.

После допи чашата си и се надигна да си ходи. В този миг младият Дън се наведе напред и го помоли да остане още малко. Съдията се поколеба, но младежът имаше толкова нещастен вид, че той се отпусна отново на стола си. Дън напълни отново трите чаши с чай. Като че ли сам не знаеше как да започне.

— Млади човече, ако нещо ви тежи — каза съдията Ди, — не се двоумете, кажете си болката.

— Честно казано, ваше превъзходителство — поде най-сетне Дън, — едно нещо мира не ми дава. Не е свързано с тиранина Шиен. Става дума за собственото ми семейство — и пак замълча. Ма Жун нетърпеливо се размърда на стола. — Ваше превъзходителство — с усилие продължи младият Дън, — старият ми баща ще бъде убит!

Съдията Ди вдигна вежди.

— Щом го знаете предварително — каза той, — няма да е трудно да предотвратите престъплението!

Младежът поклати глава.

— Позволете да ви разкажа цялата история. Негово превъзходителство може би е чувал, че клетият ми стар баща бе оклеветен от един свой подчинен, недостойния командир У. Той завиждаше на баща ми заради блестящата му победа на Север и макар да не успя да докаже скалъпеното му обвинение, Военният съветът принуди баща ми да си подаде оставката.

— Да, помня този случай — каза съдията Ди. — И баща ви ли живее тук?

— Баща ми — поясни младият Дън — дойде в това отдалечено място, защото покойната ми майка бе родом от Ланфан, но и защото искаше да е далеч от големите средища, та да си спести неудобството от срещите с бивши колеги. Надявахме се тук да живеем спокойно. Но преди месец забелязах подозрителни мъже да се навъртат около дома ни. Миналата седмица тайно проследих един от тях. Той отиде в малка питиепродавница в североизточния край на града. Викат й „Непресъхващ извор“. Тогава в друг дюкян на същата улица научих, че над същата тази питиепродавница живеел У Фан, първородният син на командира У. Направо онемях от изумление!