Роберт Хюлик: Пет символични спирали

— Не. Бяхме наясно колко би го измъчвала мисълта, че бащата на жена му е в парично затруднение, а той не може да му помогне. Както знаете, господин Хо не разполага със спестявания. Той се издържа от скромната си пенсия.

— Двамата наистина сте били много внимателни към господин Хо!

— Той е прекрасен човек и го заслужаваше. Единственото, което не можеше да даде на жена си, бе интелектуална близост и точно това намираше тя у мен.

— Никога не съм виждал такава липса на елементарен морал! — възмутено извика съдията. Стана и нареди на регистратора: — Предайте този човек на началника на стражата. Нека го натикат в затвора като заподозрян в убийство. После с двама стражници отнесете тялото на госпожа Хо в трибунала и извършете щателен оглед. Докладвайте ми незабавно, щом приключите. Ще бъда в кабинета си.

И тръгна, гневно развявайки дългите си ръкави.

Господин Хо и двамата корабопритежатели, обслужвани от един чиновник, очакваха съдията в личния му кабинет. Всички понечиха да скочат, когато се появи Ди, но той им направи знак да не стават. Седна в креслото зад писалището си и каза на прислужника да напълни празните чаени чаши.

— Уредено ли е всичко, ваше превъзходителство? — тихо запита господин Хо.

Съдията изпи чая си, после се облакъти на писалището и бавно отговори:

— Не съвсем, господин Хо. Имам лоша новина за вас. Установихме, че жена ви не се е самоубила. Тя е била убита.

Господин Хо нададе сподавен стон. Господин Хуа и господин Йе се спогледаха слисано. След миг Хо едва доловимо попита:

— Убита? Кой я е убил? И защо, пресвети небеса?

— Уликите водят към един художник на име Фън.

— Фън? Художник? Никога не съм чувал за него.

— Предупредих ви, че новината е лоша, господин Хо. Много лоша. Преди да се ожените за съпругата си, тя е била в близки отношения с този художник. След сватбата ви двамата са продължили да се срещат тайно в градинския ви павилион. Възможно е той да й е омръзнал и тя да е поискала да прекъсне връзката. Знаела е, че днес ще бъдете тук през целия следобед, и е пратила на Фън бележка, с която го е помолила да иде да я види. Може би тогава му е казала, че между тях всичко е свършено, и нищо чудно той да я е убил.

Хо седеше със стиснати устни и гледаше право пред себе си. Йе и Хуа блещеха изумено очи. По някое време се опитаха да си тръгнат и да оставят съдията и Хо сами, но Ди с властен жест ги накара да останат по местата си. Най-после Хо се съвзе от вцепенението и попита:

— Как я е убил мерзавецът?

— Била е повалена в несвяст с удар в слепоочието, а после вързана за шията и обесена на една греда. Убиецът е съборил чайника и огънят в часовника кадилница е угаснал. Това е станало към четири и половина, значи тогава е било извършено злодеянието. Мога да ви кажа още, че има свидетел, който е видял художника Фън да се навърта по това време край вратата на градината ви.

Почука се. Влезе регистраторът на смъртните случаи и подаде на съдията доклада си за огледа на тялото. Ди му хвърли един поглед. Смъртта била настъпила от бавно задушаване. Освен следата от удара в слепоочието други белези на насилие не били открити. Но се установило, че жената била бременна в третия месец. Съдията бавно сгъна листа и го мушна обратно в ръкава си. После се обърна към регистратора:

— Кажете на началника на стражата да освободи човека, който бе заключен в затвора. Но за известно време да го задържи в караулното. Може би по-късно ще се наложи пак да го разпитам.

Когато регистраторът излезе, господин Хо стана и каза с дрезгав глас:

— Ако негово превъзходителство няма нищо против, ще си тръгна и аз. Трябва…

— Още не, господин Хо — прекъсна го съдията. — Първо искам да ви попитам нещо. Тук, пред господин Хуа и господин Йе.

Явно смутен, господин Хо седна обратно.

— Вие сте оставили жена си в павилиона около два часа, господин Хо — продължи съдията. — След това бяхте тук, в този кабинет, до пет, когато домоуправителят ви дойде да съобщи за смъртта й. Следователно тя може да е починала по всяко време между два и пет часа. Но когато аз съобщих лошата новина, вие казахте: „Само няколко часа, след като я оставих“… Което господин Хуа и господин Йе ще потвърдят. Кажете, откъде сте знаели, че тя е умряла към четири и половина?

Хо не отговори. Той гледаше съдията с широко отворени, невярващи очи. Гласът на Ди внезапно прозвуча сурово, когато продължи:

— Ще ви кажа! След като сте убили жена си в два часа, веднага след като прислужничката е излязла от павилиона, нарочно сте налели чай върху часовника кадилница, така че да угасне в четири и половина. Вие явно ме смятате за доста добър следовател, за което ви благодаря! Знаели сте, че ако дойда на местопрестъплението, ще открия, че жена ви е била убита и съдейки по часовника, ще реша, че злодеянието е било извършено към четири и половина. Освен това сте разчитали, че рано или късно ще се разбере, че Фън се е навъртал по това време около вратата на градината ви, подмамен от подправената бележка, която сте му изпратили. Планът ви, Хо, е бил хитро скроен — достоен е за изследовател на престъпленията. Но тъкмо внимателно подготвеният ви номер, който е трябвало да ме заблуди относно времето на престъплението, стана причина за провала ви. Вие сте си казали: „Никога няма да ме заподозрат, защото времето на убийството ще бъде твърдо определено, макар и невярно: четири и половина.“ Затова по невнимание ви се изплъзна онази фраза: „Няколко часа след като я оставих!“ За момента не видях нищо странно в тези думи. Но след като установих, че ако убиецът не е Фън, значи сте вие, си ги припомних. Те бяха последното доказателство за вината ви. Петте елемента на живота не се оказаха особено благосклонни към вас, господин Хо!