Роберт Хюлик: Пет символични спирали

Жената обърса лицето си с ръкав и отговори с равен глас:

— Разбира се, ваше превъзходителство. Той гори точно пет часа, като всяка спирала изгаря за един час. Тъкмо се канех да изляза, когато господарката се оплака от застоялия въздух тук и аз запалих благовонието.

— Колко беше часът?

— Наближаваше два, ваше превъзходителство.

— Тогава ли за последен път видя господарката си жива?

— Да, ваше превъзходителство. Докато господарят разговаряше с господин Хуа в приемния салон на къщата, аз доведох господарката тук. Скоро след това дойде и господарят, за да провери дали госпожата се е настанила удобно за следобедната дрямка. Тя ми нареди да налея две чаши чай, после каза, че няма да има нужда от мен до пет часа и че ще е най-добре и аз да подремна. Винаги беше толкова внимателна! Върнах се в къщата и казах на домоуправителя да приготви за съвещанието в съдилището новата сива роба на господаря. Тогава пристигна и господарят. След като домоуправителят му помогна да се преоблече, той ми каза да доведа господин Хуа. Двамата излязоха заедно.

— А къде е бил междувременно господин Хуа?

— Заварих го в градината, ваше превъзходителство, любуваше се на цветята.

— Точно така беше — намеси се домоуправителят. — След разговора в приемния салон, за който преди малко казах на негово превъзходителство, господарят помоли господин Хуа да го извини за момент. Трябвало да каже довиждане на госпожа Хо в павилиона и да се преоблече. Изглежда, на господин Хуа му е доскучало сам в приемния салон и е излязъл да разгледа градината.

— Ясно. А сега кажи кой пръв откри тялото: ти или тази жена.

— Аз, ваше превъзходителство — обади се прислужничката. — Дойдох тук малко преди пет часа и… и я видях да виси там, на гредата. Хукнах навън и извиках домоуправителя.

— Веднага се качих на стола — поде домоуправителят — и прерязах шнура, а в това време тя придържеше господарката. Разхлабих примката и двамата пренесохме тялото на кушетката. Сърцето й не биеше, а и тя не дишаше. Веднага се заехме да я разтриваме, но беше късно. И аз побързах да изтичам до съдилището, за да кажа на господаря. Ако я бяхме намерили по-рано…

— Направили сте, каквото сте могли. Сега да видим… Каза, че по време на обедния ориз госпожа Хо е била в добро настроение… до пристигането на господин Хуа, така ли?

— Да, ваше превъзходителство. Когато съобщих за пристигането на господин Хуа, господарката пребледня и бързо се оттегли в страничната стая. Видях, че тя…

— Така ти се е сторило! — троснато го прекъсна прислужничката. — Аз я придружих от страничната стая до павилиона и не забелязах да е разстроена!

Домоуправителят се готвеше да й се сопне на свой ред, но съдията вдигна ръка и му каза рязко:

— Иди във вратарската къщичка и разпитай пазача идвал ли е някой в дома, след като господарят ти и господин Хуа са излезли. Какви хора, защо и колко време са останали? По-живо!

Когато домоуправителят излезе, съдията Ди седна до масата. Поглади бавно бакенбардите си, мълчаливо вторачен в жената, която стоеше пред него със сведени очи. После проговори:

— Господарката ти е покойница. Твой дълг е да ни кажеш всичко, което може да ни помогне да открием лицето, пряко или косвено причинило смъртта й. Говори! Защо пристигането на господин Хуа я разстрои?

Прислужничката хвърли уплашен поглед към съдията и отговори колебливо:

— Наистина не зная, ваше превъзходителство! Зная само, че през последните две седмици тя на два пъти ходи при господин Хуа, без господарят да знае. Исках да я придружа, но господин Фън каза… — жената замлъкна. Лицето й поруменя и тя прехапа ядно устни.

— Кой е този господин Фън? — остро попита съдията. Тя остана замислена, две дълбоки бръчки прорязаха челото й. После сви рамене и проговори:

— Е, и без това ще се разбере, а пък и те не са правили нищо лошо! Господин Фън е художник, ваше превъзходителство, много беден, а и болен. Живееше в една мизерна съборетина близо до нашата къща. Преди шест години бащата на моята господарка, пенсиониран префект, нае господин Фън да учи госпожицата да рисува цветя. Тогава тя беше само на двайсет и две години, а той беше такъв красив младеж!… Не е чудно, че се влюбиха един в друг. Господин Фън е толкова добър, ваше превъзходителство, а баща му беше известен учен. Но загуби всичките си пари и…

— Това няма значение! Бяха ли любовници?

Прислужничката категорично тръсна глава и отговори бързо:

— Не, ваше превъзходителство! Господин Фън бе решил да помоли някого да разговаря със стария префект за тяхната женитба. Вярно, че тънеше в немотия, но пък беше от знатен род и имаше вероятност префектът да склони. Точно тогава обаче кашлицата на господин Фън се усили. Един лекар му съобщил, че има неизлечима болест на белите дробове и че ще умре млад… Господин Фън каза на господарката, че никога няма да може да се ожени за нея и че всичко е било само един кратък пролетен сън. Той щял да замине някъде далеч, много далеч… Но тя го помоли да не заминава. Каза му, че могат да си останат приятели и че иска да е близо до него, когато състоянието му се влоши.