Роберт Хюлик: С гвоздей в черепа

Той се усмихна окуражаващо на помощниците си и те тръгнаха незабавно. Веднага след излизането им усмивката на съдията застина. Само с цената на върховни усилия той бе успял да си придаде пред тях безгрижен вид. Сега отиде при писалището, седна зад него и зарови лице в шепите си.

На обяд съдията не посегна към ориза и супата, които слугата бе поставил пред него. Насили се да изпие само чаша чай.

Гуо бе докладвал, че ковчегът е докаран безпрепятствено в трибунала. Но пред главната порта вече се трупаше внушителна тълпа, която гневно шумеше.

Влязоха Ма Жун и Цяо Тай. Личеше, че са обезпокоени.

— Хората в съдебната зала са враждебно настроени, Ваша Милост — бавно каза Ма Жун. — А вън на улицата онези, които не са успели да си намерят място в залата, ругаят на висок глас и замерят вратата с камъни.

— Оставете ги! — кратко каза съдията.

Ма Жун хвърли подканващ поглед към Цяо Тай, който каза:

— Разрешете ми да повикам военната полиция, Ваша Милост! Тя би могла да построи кордон около трибунала и…

Съдията стовари юмрука си върху масата.

— Аз ли съм съдията тук, или не?! — кресна той на помощниците си. — Тази околия е поверена на мене, хората — също! Не ми е необходима външна помощ, ще се оправя с тях сам!

Двамата мъже не казаха нищо — те знаеха, че ще бъде безполезно. Но се страхуваха, че този път съдията греши.

Гонгът прогърмя три пъти. Ди стана и придружен от двамата си помощници, пресече коридора, за да влезе в съдебната зала. Когато седна зад съдийската маса, в залата надвисна враждебна тишина. Беше претъпкано с народ. Стражниците стояха на определените си места и явно се чувствуваха неловко. Вляво съдията видя ковчега на Лу Мин. Собственикът на погребалната къща и помощниците му бяха застанали край него. Госпожа Лу стоеше пред ковчега, подпряна на тояжка. Тао Ган и Гуо бяха застанали край масата на старши писаря.

Съдията удари с чукчето си по масата и каза:

— Обявявам заседанието за открито.

Изведнъж се чу викът на госпожа Лу:

— Какво право има един съдия в оставка да провежда заседание?

Зрителите зароптаха гневно.

— Това заседание се свиква — обяви съдията, — за да докаже, че търговецът на памук Лу Мин е бил подло убит. — После се обърна към собственика на погребалната къща: — Отворете ковчега!

Госпожа Лу стъпи на ъгъла на платформата и извика:

— Ще позволим ли на този кучи син да оскверни трупа на съпруга ми още веднъж?

Тълпата се люшна напред. От всички страни се понесоха викове: „Долу съдията!“ Ма Жун и Цяо Тай поставиха ръце върху дръжките на мечовете, скрити под полите на халатите им. Хората от първата редица избутаха стражниците встрани.

В очите на госпожа Лу заблестяха зли пламъчета. Тя тържествуваше. Буйната й татарска кръв кипна в очакване на предстоящото насилие и кръвопролитие. Вдигна ръка и хората се спряха, вперили очи във внушителната й фигура. Като изпъчи гърди, тя посочи към съдията и започна:

— Този кучи син, този…

Когато спря, за да си поеме дълбоко въздух, съдията внезапно я прекъсна със спокоен и самоуверен глас:

— Помисли за плъстените си обувки, жено!

Госпожа Лу нададе вик, наведе се и погледна към нозете си. Когато изправи глава, съдията за първи път забеляза истински страх в очите й. Хората, застанали отпред, бързо предадоха неочакваната забележка на съдията към онези, които бяха по-назад. Докато госпожа Лу, загледана в зрителите, се стараеше да се окопити и да намери нови думи, из тълпата се понесе вълна от нестройни гласове. „Какво каза той?“ — нетърпеливо викаха хората от дъното на залата. Госпожа Лу започна да говори, но думите й бяха заглушени от ударите на чуковете по ковчега. С помощта на Тао Ган собственикът на погребалната къща бързо смъкна на пода капака му.

— Сега ще видите моя отговор! — гръмогласно извика съдията.

— Не му вярвайте, той… — започна госпожа Лу, но като видя, че вниманието на тълпата е насочено изцяло към тялото, което бе вдигнато от ковчега и поставено на тръстиковата рогозка, тя замълча. Отстъпи и опря гръб в съдийската маса с очи, вперени в зловещите човешки останки, проснати на рогозката. Съдията удари с чукчето си по масата и каза високо:

— Този път следователят ще разгледа само главата на трупа. Ще обърне специално внимание на темето и ще погледне между косите.