Роберт Хюлик - Утринта на маймуната

— Какво ще кажеш да ти помогна за наема, Сън Гуй? — запита направо Тао Ган и посочи с брадичка към момичето.

Мъжагата скочи на крака, изгледа госта от горе до долу с кръвясалите си очички, почесвайки косматата си гръд. Помощникът на съдията забеляза, че връхчето на лявото му кутре е отсечено. Огледът явно приключи, защото великанът попита дрезгаво:

— Колко даваш?

— Петдесет гроша.

Сън Гуй събуди спящия с внезапен ритник по крака, провиснал през ръба на одъра.

— Този любезен господин — осведоми той сънения си приятел — настоява да ни заеме петдесет медни гроша, задето са му допаднали мутрите ни. Въпросът е, че аз не харесвам неговата.

— Я му прибери парите и го изхвърли! — обади се момичето. — Не е нужно да го биеш, и без това е като плашило.

Грамадният мъж й се сопна ядосано:

— Не е твоя работа. Затваряй си устата! Ти забърка тази каша с чичо Туан, не можахме дори да му вземем изумрудения пръстен. Глупава пачавра!

Тя скочи и с все сила го изрита в пищялите. Той пък й отвърна на часа, като я цапардоса с лакът в стомаха. Сестра му се преви одве, останала без въздух. Но това се оказа просто уловка, защото, когато той пристъпи към нея, тя коварно го удари с глава в диафрагмата. После отскочи встрани, изтегли незабавно една дълга игла от косата си и попита заканително:

— Искаш ли да ти я забия в корема, мили братко?

В това време Тао Ган трескаво съобразяваше как би могъл да отведе и тримата в съда. Шансът му да ги изиграе беше в това, че не познаваха добре града.

— С теб ще се занимавам по-късно — закани се Сън Гуй на сестра си, после се обърна към своя приятел: — Чан, хвани този негодник!

Чан незабавно изви ръцете на Тао Ган в смъртна хватка зад гърба, а Сън Гуй ловко го претърси.

— Наистина само петдесет медни гроша — установи той разочаровано. — Дръж го здраво, докато го науча друг път да не прекъсва съня на хората.

Той извади от ъгъла дълга бамбукова пръчка и замахна да удари Тао Ган по главата. Но внезапно се извърна и стовари удара върху гърба на сестра си, която отново се бе навела над скъсаната куртка. Тя подскочи и изпищя от силната болка. Брат й избухна в доволен кикот. Ала в следващия миг се наложи да коленичи бързо, защото тя запрати по главата му тежката ножица.

— Аз самият не обичам да се меся в чужди работи — рече сухо Тао Ган, — но се налага да обсъдим въпроса за петте сребърника.

Грамадният мъж, който тъкмо бе хванал сестра си и грубо извиваше ръцете й, рязко я пусна. Обърна се към госта и задъхано попита:

— Пет сребърника ли каза?

— Да, но трябва да поговорим на четири очи.

Сън Гуй даде знак на Чан да пусне Тао Ган. Мършавият помощник на съдията придърпа едрия бандит в ъгъла и каза тихо:

— Изобщо не ми е притрябвала сестра ти, праща ме самият господар.

Сън Гуй видимо пребледня под силния си загар.

— Искаш да кажеш, че Пекаря чака от мен пет сребърника? Пресвети небеса, да не е полудял? Как ще…

— Не познавам никакви пекари — прекъсна го рязко Тао Ган. — Моят господар е едър земевладелец и като всеки заможен развратник си плаща добре за дребните развлечения. Омръзнаха му онези фръцли от Квартала на върбите и му се е приискала някоя здрава, напращяла мома. Бил чувал за сестра ти и ме изпрати да ти предложа пет сребърника, ако остане за няколко дни в къщата му.

Сън Гуй слушаше с изумление. Изведнъж възкликна:

— Ти не си с всичкия си! Та има ли жена, която да струва толкова, каквато и да била? — той се замисли за миг, сбръчкал ниското си чело. После избухна гневно: — Тази работа е съмнителна, приятелче! Все пак аз искам сестра ми да остане читава. Намислил съм да завъртя с нея една работа, та да ми снася редовно.

Тао Ган сви тесните си рамене.

— Както искаш. Скитащи момичета — с лопата да ги ринеш. Дай си ми тогава петдесетте медни гроша и да се сбогуваме по живо, по здраво.

— Е, не бързай толкова! — мъжагата потри объркано лицето си. — Пет сребърника казваш? Че това значи да си живея царски поне година, без да си мръдна пръста. Какво пък толкова ще й стане, и да я понатиснат малко! Тя си е ячка, а може и да се поукроти от такова преживяване. Дадено, спогодихме се! Но двамата с Чан ще дойдем лично да я предадем на господаря ти. Искам да се уверя, че я оставям в добри ръце.

— За да можеш след време да го изнудиш, нали? Няма да стане!

— Ти нещо ме лъжеш. Сигурно набираш момичета за някой бардак, мръснико!

— Добре тогава. Ела, щом искаш. Но няма да се сърдиш, ако господарят се ядоса и накара неговите бабаити да те поотупат. Дължиш ми двайсет гроша комисиона.