Роберт Хюлик - Манастирът на призраците

Монахът се взря в картината и цялото му тяло се разтрепери. Гледаше с празен поглед. После прекара ръка по челото си и каза с мъртвешки глас:

— Искам да направя признание в присъствието на учителя Сюн.

— Както обичате! — студено отвърна съдията, зави свитъка и го пъхна в ръкава си.

Истинска Мъдрост ги поведе надолу по стълбището. Когато слязоха, промълви със същия безжизнен глас:

— Бурята е утихнала. Бихме могли да минем през централния двор.

Плочите, целите мокри от пороя, бяха осеяни тук-там със счупени керемиди. Магистратът вървеше най-отпред заедно с монаха, Тао Ган и Дзун Ли ги следваха.

Когато стигнаха югозападния ъгъл на двора, Истинска Мъдрост отвори една врата към тесен коридор, който ги изведе в подножието на извитото стълбище.

Тъкмо се готвеха да се изкачат, когато проехтя звучен глас:

— Какво, по дяволите, правите тук посред нощ?

Сюн Мин ги наблюдаваше отгоре с фенер в ръка.

— Преподобният игумен желае да направи изявление в присъствието на ваша светлост — строго обяви съдията.

Като повдигна фенера си, Сюн изгледа учудено монаха.

— Качете се в библиотеката ми — каза той накрая. — Тук става силно течение и не е подходящо място за изявления. — И като посочи Дзун Ли и Тао Ган, добави: — Присъствието на тези лица наложително ли е?

— Да, ваша светлост. Това са важни свидетели.

— В такъв случай вземете фенера ми, аз познавам пътя.

Съдията вече почти не усещаше краката си и изкачването му се стори безкрайно. Когато най-сетне стигнаха горе, пръв на площадката стъпи Сюн Мин, следван от Истинска Мъдрост. В момента, когато съдията на свой ред слагаше крак на последното стъпало, прозвуча гласът на Сюн:

— Внимание с парапета! — И миг след това той изкрещя: — Чакай, човече! Назад!

Почти в същия миг отекна дрезгав стон, последван от глухото тупване на някакво тяло долу, в тъмната бездна.

Съдията изскочи на площадката, вдигнал фенера над главата си. Сюн Мин, чието кръгло лице бе извънредно пребледняло, го хвана под ръка и промълви глухо:

— Горкият човек! Забрави, че парапетът е счупен.

Пусна ръката на съдията и избърса потта от лицето си.

— Слез да видиш какво може да се направи — заповяда съдията на Тао Ган. И като се обърна към Сюн Мин, добави: — Опасявам се, че игуменът едва ли е останал жив. Да влезем при вас, ако позволите.

Двамата мъже влязоха в библиотеката. Дзун Ли бе последвал Тао Ган.

— Клетият! — промълви Сюн, като се отпусна в креслото зад бюрото си. — За какво искаше да говори той с мен, Ди?

Краката на съдията трепереха от умора. Той седна срещу даоиста, извади свитата на руло рисунка от ръкава си и я постави на бюрото.

— Преди малко посетих криптата — каза той. — Исках да видя другите портрети на котката. Нефритово Огледало е бил извънредно добросъвестен художник. На една от рисунките очите на животното представляваха тесни цепки: тоест, била е изпълнена към пладне, когато светлината е много силна. Това ме накара да си припомня последната му рисунка, тази, която ми показахте в храма. Там, напротив, зениците бяха широко отворени, което доказва, че е правена в ранна утрин, а не по обед, както твърдеше Истинска Мъдрост.

Той разви свитъка и посочи очите на котката на събеседника си.

— Не разбирам за какво намеквате — каза Сюн, свъсил вежди. — Каква връзка има всичко това със смъртта на Нефритово Огледало? Аз бях до него в онзи миг, нали ви казах, и мога да ви уверя, че старецът угасна съвсем мирно. Той…

— Нека негова светлост ми позволи да дам някои пояснения — почтително го прекъсна съдията. Той разказа на Сюн за опасенията по отношение на беладоната, изказани в писмото, което старият игумен бе изпратил на доктор Дзун, и продължи: — Симптомите на отравяне с това растение напълно съвпадат с поведението на стареца през последните му часове. — Съдията се подвоуми за миг, после продължи: — В даоистките писания, ако ми позволите да забележа, често се срещат твърде неясни слова. Струва ми се, че последната проповед на Нефритово Огледало всъщност е била просто объркано цитиране на различни текстове, които са изплували в помътеното му съзнание. Едва коментарът на главния игумен им е придал някакъв цялостен смисъл. Той вероятно е подбрал няколко по-мистични израза от несвързаното бълнуване и ги е развил в нужната посока или… — Съдията замлъкна, като с притеснение погледна домакина си, но даоистът не се хвърли да защитава едно от класическите произведения на своето учение.