Роберт Хюлик - Убийство край лотосовото езеро

Очите на Ди сякаш не го виждаха. Известно време съдията поглаждаше мустаците си, без да отрони дума. Изведнъж се усмихна и каза:

— Да, можем да проверим това.

Ма Жун доби крайно доволен вид. Но лицето му помръкна, когато съдията бързо продължи:

— Бягай бързо в кръчмата „Червения шаран“, зад рибното тържище. Там ще намериш старейшината на просяците. Кажи му да събере няколко от своите хора, които се навъртат около Квартала на върбите, и ги доведи тук. Предай още на старейшината, че искам да ги поразпитам във връзка с някои нови факти около убийството на поета Мън. Не го пази в тайна. Напротив, гледай всички да разберат за какво викам просяците. Тръгвай!

И докато Ма Жун все още седеше втрещен, без да откъсва поглед от него, съдията добави:

— Ако планът ми успее, ще разреша едновременно и двата случая: убийството на Мън и открадването на златните кюлчета. Действай!

Ма Жун скочи и изхвърча през вратата.

Когато отново се появи в личния кабинет на съдията, подкарал пред себе си четирима дрипави просяци, Ма Жун видя на страничната маса големи блюда с питки и сладкиши, както и няколко кани с вино.

Съдията посрещна сащисаните мъже с няколко дружелюбни думи, за да ги предразположи, след това ги покани да опитат лакомствата и да се почерпят с вино. Когато напълно обърканите просяци се скупчиха около масата, впили жадни погледи в подносите, съдията дръпна Ма Жун настрани и му каза тихичко:

— Иди в караулното и подбери трима от най-надеждните стражници. Чакай с тях до портала. След около час ще отпратя четиримата просяци. Трябва да бъдат проследени тайно. Арестувайте всеки, който заговори някого от тях, и го доведете тук заедно със самия просяк!

После се обърна към просяците и ги подкани да си вземат колкото им душа иска. Загубили ума и дума, скитниците дълго не смеха да се престрашат, но когато най-сетне започнаха, подносите и каните бяха ометени и пресушени сякаш за миг. Водачът им, едноок нехранимайко, отри ръце в мазната си брада и каза с примирение на шайката си:

— Сега вече ще ни клъцнат главите. Но не мога да си кривя душата, последната ни гощавка беше наистина господарска!

За тяхно учудване обаче съдията ги покани да седнат на столчетата пред писалището му. Той разпита всеки къде е роден, на колко години е, има ли семейство и за много други безобидни подробности.

Щом просяците се увериха, че магистратът не възнамерява да зачеква неудобни за тях теми, започнаха да говорят по-свободно и неусетно изтече един час. Съдия, та стана, благодари им, че са се отзовали на поканата му, и ги отпрати. После се заразхожда из стаята с ръце на гърба.

На вратата се почука по-скоро, отколкото бе очаквал Влезе Ма Жун, който влачеше след себе си едноокия.

— Той ми тикна в ръката сребърника, преди да разбера какво става, господарю! — захленчи просякът. — Кълна се, не съм бъркал в джоба му!

— Зная, че не си — каза съдията. — Бъди спокоен, можеш да задържиш парите. Кажи ми какво те попита.

— Ами идва към мен точно когато свивам зад ъгъла, ваше превъзходителство, мушка сребърника в ръката ми и казва: „Ела с мен, ще получиш още един, ако ми разкажеш за какво ви пита оня съдия с приятелите ти.“ Заклевам се, това е истината, ваше превъзходителство!

— Добре! Можеш да си вървиш. И гледай да не похарчиш среброто си за вино и комар! — и когато просякът едва ли не се затича към вратата, съдията нареди на Ма Жун: — Доведи задържания!

Още с влизането си аптекарят Юан Кай започна бурно да протестира:

— Виден гражданин да бъде арестуван като най-обикновен престъпник! Искам да зная…

— И аз искам да зная — хладно го прекъсна съдията — защо сте чакали този просяк да излезе и защо сте го разпитвали.

— Естествено, аз съм дълбоко заинтересован как напредва разследването, ваше превъзходителство! Исках да зная дали…

— Дали съм попаднал на някаква следа, която сте оставили по недоглеждане — довърши вместо него изречението съдията. — Юан Кай, вие сте убили поета Мън Лан, а също и Ши Мин, когото сте използвали за връзка с главорезите, ограбили куриера на хазната. Признайте престъпленията си!

Лицето на Юан Кай пребледня. Но той все пак овладя гласа си, когато попита остро:

— Предполагам, че негово превъзходителство има солидни основания да отправи толкова тежко обвинение?

— Имам. Според госпожа Мън, в къщата на поета никога не са били приемани гости вечерно време. Освен това тя каза, че жабите в езерото с лотосите никога не крякат през деня. Но вие сам споменахте за шума, който вдигали понякога. Това ми подсказа, че сте били там нощем. Освен това… Мън е пил вино с убиеца си, който е оставил своята чаша на масата, но е прибрал любимата чаша на домакина. Този факт, както и спокойното изражение на мъртвия ме накараха да предположа, че преди да бъде убит, той е бил отровен, а убиецът е взел със себе си чашата на жертвата, защото се е страхувал, че тя ще продължи да мирише на отрова, дори и да бъде изплакната в езерото. А съдружникът на престъпника, който е организирал нападението над куриера на хазната, също е бил отровен, преди да бъде доубит. И при двете престъпления почеркът е един и същ. Започнах да подозирам вас, защото като аптекар вие знаете много неща за отровите, а и сте имали възможност да убиете Мън Лан, след като сте напуснали Квартала на върбите. Спомних си още, че същата сутрин, след на лова на патици, се върнахме с празни ръце, въпреки че групата бе водена от опитен ловец като вас. А вие не сте били в добра форма, защото сте прекарали доста напрегната нощ. Но когато ме учехте как се ловят патици с примамка, ми подсказахте едно просто средство, с което можех да проверя Подозренията си. Тази вечер използвах просяците за примамка и… се хванахте вие.