Роберт Хюлик - Ди Гунан

— Дойдох да попитам за името на почитаемия гост — заяви той. — Разбрах, че господинът идва от Пекин и желае да търгува в нашия край. Аз често посреднича в различни сделки и пътуващите търговци винаги ми оказват честта да отседнат в моята странноприемница, когато минават оттук. Освен това нашата кухня може да ви предложи каквито ястия си пожелаете.

— Фамилията ми е Лян — отговори съдията Ди, — името Дигун. Представител съм на влиятелна тъкачница за коприна в Пекин. Тръгнахме от столицата преди около месец на път за Цзянсу, където трябва да купим големи количества коприна за нашата тъкачница. За зла беда по пътя се разболях и пристигаме тук едва днес. Така че се опасявам да не би да пристигна в Цзянсу, след като сезонът на коприната е свършил. И понеже тук се събират главните пътища на коприната и от север, и от юг, си помислих, че може при вас да намеря необходимите ми количества. Как е сега пазарът?

— Нашето градче е доста далеч от Цзянсу — отвърна ханджията, — но ние редовно следим за пазара там. Говори се, че пролетта била много топла и коприна има много. Пет кила вървят само за около трийсет и пет сребърника. Тук при нас са трийсет и девет. Като се има предвид, че от Цзянсу до тук са поне три седмици път, според мен с разходите за превоз цената при нас е дори по-изгодна, отколкото в Цзянсу.

Съдията си даде вид, че се колебае, и започна да разпитва за качеството на коприната, която се продава в градчето. След като изслуша изчерпателните отговори на стопанина Цан, той уточни, че тъкачницата, която представлява, за първи път го изпраща да прави подобна покупка.

— Старият ни търговски представител — каза той — се спомина наскоро и изпратиха мен да го замествам. Тукашните цени ми изглеждат разумни и ще ви помоля да ме представите на някой вероятен продавач, за да видя дали ще се разбера с него. Ако успея тук да купя цялото количество, от което се нуждая, ще си спестя пътуването до Цзянсу.

Стопанинът Цан бе много доволен от възможността, защото не само щеше добре да спечели от посредничеството, но и щеше да закръгли печалбата си от неколкодневния престой на богатия търговец и двамата му помощници в странноприемницата. Той с готовност обеща да направи всичко възможно, за да представи „господин Лян“ на някой заслужаващ доверие търговец на коприна.

След като привършиха с храненето, съдията нареди на Цяо Тай да остане, за да пази багажа, а той слезе с Ма Жун долу, за да попита съдържателя дали не би излязъл с тях.

Стопанинът Цан побърза да изскочи иззад тезгяха си, заявявайки, че много ще се радва лично да ги разведе. Навън по няколко тесни криви улички стигнаха до търговския квартал. Озоваха се между два реда големи дюкяни с процъфтяващ вид. Ханджията се спря пред заможна наглед търговска къща. Един от служителите побърза да излезе, за да ги посрещне.

— Влизайте с приятелите си, господин Цан. Господарят ей сега ще се върне.

Съдията си каза, че отсъствието на стопанина е добър повод да понаучи нещо повече от служителя, и каза на ханджията:

— Нямаме бърза работа, нали? Да поизчакаме собственика.

Съдията Ди влезе в просторно помещение без тезгях или нещо друго, по което да проличи, че това е магазин. Само до едната стена бяха струпани всевъзможни стоки. От другата страна имаше красива маса за чай и няколко стола. На бялата стена с червени йероглифи бе изписано името на търговската къща, а отдолу бе добавено, че тя се занимава и с транспортиране на стоки до северната и южната част на страната.

Тримата мъже се разположиха, а служителят им поднесе чай. След като си размениха обичайните учтивости, съдията и хората му научиха, че собственикът се нарича Луо Чанпо и че семейството му живее тук от много поколения. Служителят поразпита съдията за работата му, заинтересува се точно за коя търговска къща в Пекин работи. За щастие съдията си спомни, че като студент в Пекин често му се бе случвало да минава по улица Яодзя, където се намираше голяма копринарница, наричана Уайи или нещо подобно. Затова отвърна, че работи за Уайи. Лицето на служителя грейна в широка усмивка.

— Та това е известна фирма! — възкликна той. — Моля да ме извините, че не ви посрещнах с подобаващо внимание! Докато беше жив предишният ми господар, много търгувахме с вашата къща. После, с разширяването на търговията в Пекин, фирмата ви изпрати собствени представители в Цзянсу и вече не се нуждаеше от услугите ни. Как става така, че отново идвате да купувате сурова коприна оттук?