Роберт Хюлик - Ди Гунан

— След като си поел задълженията си през април, както твърдиш — продължи съдията, — как е възможно да не си в течение, че през май в селото е било извършено престъпление?

Тези думи поляха като със студена вода надзорника.

— Ден и нощ редовно правя обиколки — отвърна той с голямо смущение, — но не съм чул такова нещо. Ако наистина е било извършено престъпление, нима бих се осмелил да го потуля и да не съобщя на негово превъзходителство?

— Засега няма да се спираме на този въпрос — отвърна съдията, — но кажи ми, знаеш ли как е починал Би Сюн? Ти си надзорник в селото и би трябвало да си в течение. Кажи ми истината!

— Винаги съм смятал — започна Хъ Кай, — че за някои неща съм длъжен да докладвам, но, от друга страна, работата ми включва и задължения, които не се нуждаят от официален доклад. В моето село живеят неколкостотин семейства и не минава ден, без да ми съобщят за сватба, раждане или погребение. Нищо необичайно не видях в смъртта на Би Сюн. Близките не са се оплаквали от нещо подозрително, нито пък съседите. Не са постъпвали жалби или доноси. Зная само, че е починал миналата година на състезанието с кораби дракони. Това е всичко.

— Магарешка главо! — ядно извика съдията. — Бъди по-съзнателен в изпълнението на задълженията си! Аз зная истината, а ти ми дрънкаш празни приказки. Няма що, много се стараеш!

След като нахока надзорника Хъ Кай, съдията нареди да доведат стария гробар. Изплашен ужасно, старецът трепереше като лист.

— Аз съм гробарят на Гаодзяуа — започна той, падайки на колене пред съдията — и поднасям почитанията си на негово превъзходителство.

Съдията едва успя да сподави усмивката си, припомняйки си грубото държане на стареца предния ден.

— Как се казваш и откога си гробар в това село? — попита Ди.

— Старецът пред вас се нарича Тао… — започна гробарят, на часа прекъснат от стражниците, които му закрещяха:

— Дърто куче, селяк недодялан! Как се осмеляваш да кажеш на негово превъзходителство „Старецът пред вас“! Не знаеш ли, че трябва да започваш с „Недостойната личност пред вас“, когато се намираш пред магистрат? Ще опиташ бамбука, нищо, че си толкова стар!

Не на себе си от уплах след тези крясъци, старецът започна:

— Недостойната личност пред вас заслужава смърт. Гробар съм от трийсет години. Какво мога да направя за негово превъзходителство?

— Вдигни глава — заповяда съдията — да видим дали познаваш своя магистрат?

Гробарят вдигна смутено глава и щом разпозна съдията Ди, му се стори, че душата му напуска тялото. Той заудря чело о пода и застена:

— Недостойната личност пред вас заслужава смърт. Вчера не знаех, че говоря с негово превъзходителство. Но повярвайте ми, отсега нататък ще бъда внимателен с всеки, който се появи в онова проклето гробище.

При тези думи стражниците и останалите служители от трибунала разбраха, че съдията е провеждал тайно частно разследване.

— А сега ни разкажи как точно протече погребението на Би Сюн? Кой придружаваше ковчега? Разкажи всичко, което знаеш!

— Всеки път, когато някое семейство дойде на гробището, за да погребе някого — започна гробарят, — ми дава двеста гроша, за да изкопая гроб и да издигна могилка. Миналата година, три дни след празника на корабите дракони, дойдоха две жени, придружаващи един ковчег. Научих, че починалият е Би Сюн, по-възрастната жена — старата му майка, другата — вдовицата му. Отпърво понечих да го заровя сред останалите гробове, но когато изкопах трапа и се канех да спусна ковчега, ми се счу нещо отвътре. Много се уплаших и попитах двете жени дали са напълно сигурни, че човекът е мъртъв, и от какво е починал. Още преди майката да си отвори устата, вдовицата започна да ме ругае. Занарежда, че всичко отивало на провала, щом почтените хора вече не можели дори да погребат покойниците си. Намеси се и старата. Не ми се щеше да се разправям с две жени, но пък, от друга страна, не исках и да си навлека неприятности, ако се установеше, че човекът не е умрял от естествена смърт, и се наредеше изравяне на трупа. Затова избрах място, което лесно можех да разпозная — малко по-встрани от останалите гробове, и зарових там ковчега. Оттогава всяка нощ чувах духа да вие и не можех да спя. И вчера така се сопнах на негово превъзходителство, защото много ме е страх от онова място и не ми се искаше да се застоявам там. Но за това, как е умрял Би Сюн, не зная абсолютно нищо. Моля негово превъзходителство за снизхождение.

— Станалото — станало — отвърна съдията. — Можеш да си вървиш у дома. Гледай да бъдеш на гробището, когато ни потрябваш!