Роберт Хюлик - Ди Гунан

Няколко дни подред съдията чака помощниците му да се завърнат, но от тях нямаше никаква вест. Отсъствието им започна да го тревожи. Мислеше си: „Откакто съм назначен в този окръг, реших не един заплетен случай. Как се получи така, че нещо, което изглеждаше като последен етап от следствие, все още не е довело доникъде? Най-добре ще е да проведа собствено разследване и да видя дали ще успея да открия убиеца.“

На другия ден съдията стана рано и се преоблече като странстващ лекар. Като всеки учен мъж притежаваше солидни познания за лекарствата и медицината, така че нямаше опасност да го уловят в невежество. Добре знаеше, че обикновено хората с охота се доверяват на лекарите. Каза си, че е вероятно убиецът да е бил ранен по време на произшествието и сега, принуден да се крие, ще предпочете услугите на пътуващ лекар, а не на някой от местните.

Метна на рамо сандъче, пълно с билки, хапчета и всякакви прахове, и тръгна на път. Излезе от града през Южната врата и пое за село Шестата миля. Скита дълго, спираше по всички пазарища по пътя, но никой не го заговори. „Може би ще имам повече късмет, ако изложа стоката си пред входа на някой дюкян“ — реши той.

По някое време стигна до един пазар, доста многолюден, макар и не колкото градските. Разположен бе на оживен кръстопът, по който всеки ден минаваха чиновници, търговци и странстващи продавачи. В североизточния ъгъл се издигаше паметна арка с надпис „Хуан хуа шън“ — „Пазар на императорската слава“. След като мина под арката, съдията се озова пред двуетажна постройка, която се оказа заложна къща. Рече си, че свободното пространство пред входа е съвсем подходящо за импровизиран лекарски кабинет. Отвори сандъчето, постла парче плат на каменната настилка и нареди отгоре целия набор от лековити билки и прахчета. Направи дълбок поклон и зарецитира със силен глас:

После продължи:

— Казвам се Жен, малкото ми име е Дзие и идвам от Шанси. От невръстна възраст залягам над церителски книги, до съвършенство владея тайните на лекуването. Не смея да се меря с прочутите учители от миналото, но онуй, което правят най-известните днешни лекари, го мога изцяло. Проверявам как бие сърцето на мъже и жени, правя операции и лекувам органите, няма по-добър от мен при по-особени заболявания. Моля елате да ви прегледам, сами ще се убедите. С моите илачи по-леките болежки минават на часа, по-тежките случаи оправям за три дни. Днес съм тук по молба на един пациент, който настоя да дойда лично. Дългът ми повелява да помагам на всеки, който има нужда от уменията ми, и затова моля всеки, който страда от някоя болест, да се представи.

Докато произнасяше надутата си реч, съдията Ди бе заобиколен от тълпа зяпачи, които внимателно наблюдаваше с крайчеца на окото си. Изглежда, всички бяха тукашни хора и весело разговаряха помежду си. Направи му впечатление прегърбена възрастна жена, която се опитваше да си пробие път сред зяпачите. Когато съдията свърши с панаирджийските си хвалби, тя се обърна към него:

— Докторе, щом сте такъв майстор в церителското изкуство, сигурно можете да премахнете и моята болежка.

— Разбира се — отвърна съдията Ди. — Ако не можех, щях ли да пътувам през планини и долини, да се хваля глупашки? Опишете ми точно какво чувствате, и аз ще ви излекувам.

— Корените на моята болка са в сърцето — обясни жената. — Ето тук вътре. Можете ли да лекувате такава болка?

— Нима има нещо невъзможно за мен — отвърна съдията Ди. — Страдате от сърдечно заболяване, имам лекарство за него. Обърнете лицето си към светлината, за да го разгледам.

Тя изложи лице пред съдията и той бързо го огледа. При целия маскарад, разигран в името на справедливостта, той си оставаше висш чиновник, а тя — една непозната жена, и би било в разрез с правилата на благоприличието да я остави да се приближи твърде близо до него.

— Виждам какво не е в ред — заяви той. — Кожата ви е суха и потъмняла, вените ви са изпъкнали. Това са сигурни белези, че черният ви дроб не е в ред, а нервната система е разклатена. Изглежда, в миналото сте преминали през тежки душевни премеждия, които са претоварили черния дроб и са нарушили храносмилането ви. Болката в областта на сърцето е постоянна, нали?

— Докторе, вие наистина сте голям лечител! — побърза да отговори жената. — От години страдам от тази болест, но никой не беше установил причините с такава точност. След като толкова бързо открихте откъде идва болката, ще ми дадете ли и лекарство за нея?