О. Хенри - Ябълката на сфинкса

— Моят разказ — завърши собственикът на агенция — може би е лишен от литературни качества, но аз исках да подчертая, че момичето е останало вярно до гроб. За нея богатството е било нула в сравнение с истинската любов. Аз се възхищавам от нежния пол и дълбоко му вярвам.

Разказвачът млъкна и с крайчеца на окото си погледна към ъгъла, където седеше пътничката.

След това съдията Менефи покани Билдад Роуз да представи своя разказ в състезанието за символичната ябълка.

Съчинението на кочияша беше кратко.

— Аз не съм от ония стръвници — каза той, — дето за всички злини на тоя свят винят жената. Моите показания, господин съдия, относно разказа, които искате, се свеждат горе-долу до следното: Редрът е станал просто жертва на мързела. Ако беше свил юздите на тоя Пегас, дето се опитвал да го хвърли, и беше държал Алиса в бокса, при това с наочници, всичко щеше да бъде наред. Жената, която си избрал, си заслужава поне малко усилия. „Обади се, ако пак ти потрябвам“ — казва Редрът, нахлупва си сомбрерото и изчезва. Може би си е мислил, че това е честолюбие, а пък ние му викаме мързел. Няма жена, която да гони мъжа. „Нека сам се върне“ — рекло си е момичето. И аз съм сигурен, че му е казала да си върви, а после от сутрин до вечер е надничала през прозореца да види не се ли връща възлюбения с празната кесия и гъстите мустаци.

Според мене Редрът е чакал около девет години тя да му прати по някой негър бележчица с молба да й прости. Добре, ама тя не праща. „Тя като не ще и аз не ща“ — казва си Редрът. И захваща да стане отшелник и да си пуска брада. Дааа, мързел и брада, там е бедата. Те вървят ръка за ръка. Чували ли сте някога човек с дълги коси и дълга брада да е попадал на златна жила? Не. Погледнете херцог Марлбъро или оня мошеник от „Стандард Ойл“. Имат ли те такава украса?

А пък тази Алис въобще не се омъжва, кълна се в мъртвия си мустанг. Ако Редрът се беше оженил за някоя друга, може би и тя да се полъжеше. Но от него ни вест, ни кост. А тя варди ония работи, дето им викат любовни сувенири, да речеме, кичур коса или метална пластина от корсета, който той е счупил. За някои жени такива нещица са все едно мъж. Така че според мене тя си е останала сама-саменичка. Само че аз не мога да виня нито една жена за това, че Редрът се е разделил завинаги с бръснарина и с чистите ризи.

Следващия по ред беше господин Никой. Безимен за нас, той също пътуваше от Парадайз до Сънрайз Сити.

Но ще го видите, ако огънят в камината не отслабне, когато се отзове на поканата на съдията. Кльоща, с ръждивокафяв костюм, седи като жабок, обхванал с ръце краката си и опрял брадичка на коленете. Права пригладена коса с конопен цвят, дълъг нос, рибешки очи, уста на сатир с вирнати краища и полепнали прашинки тютюн. Червена вратовръзка с игла, украсена с подкова. Той започна с дрезгав смях, който постепенно премина в думи.

— Всички се провалихте. Що за романтична история без бяло було? Ха-ха! Залагам на момчето с папионка и с чекова книжка в джоба.

Разделят се пред портата, нали така? Добре. „Ти никога не си ме обичала — казва Редрът вбесен, — иначе нямаше да разговаряш с човек, който те е почерпил с един сладолед“. „Ненавиждам го — казва тя. — Не мога да го гледам тоя баровец. Повръща ми се от фините бонбони, които ми изпраща във варакосани кутии, обвити с истинска дантела. Мисля си, че мога да го промуша в сърцето, ако рече да ми подари масивен медалион, обсипан с тюркоаз и перли. Да ми се маха от очите! Аз обичам само тебе и никой друг“. „Ти си гледай кефа — казва Редрът. — Че кой съм аз? Хаймана от Източните щати. Стой по-далече от мене, ако обичаш. Нямам намерение да те деля с никого и продължавай да ненавиждаш своя приятел. Аз ще мина с някоя беднячка, дъвка и разходка с трамвая“.

Същата вечер се появява Джон У. Крез. „Какви са тия сълзи?“ — пита той и оправя връзката си, на която е забодена перличка. „Ти прогони любимия ми — хлипа малката Алис. Не мога да те гледам“. „Тогава омъжи се за мен“ — казва Джон У. и пали цигара „Хенри Клей“. „Каквооо? — възмущава се тя. — Да се оженя за теб? Никога — казва тя, — докато не се поуспокоя и не направя някои покупки. А ти се погрижи да вземеш разрешение за брак. Наблизо има телефон, можеш да позвъниш в общината“.

Разказвачът позамълча, за да даде отдушник на циничния си смях.

— Дали са се оженили? — продължи той. — Това вие ще кажете. А сега да поговорим за този юнак Редрът. В това отношение, мисля, всички вие грешите. Защо е станал отшелник? Един ги отдава на мързел, друг — на угризения, трети — на бутилката. Аз пък казвам, жените са виновни. На колко години е сега стария? — обърна се разказвачът към Билдад Роуз.