О. Хенри - Преобразяването на Мартин Бърни

В защита на успокоителното въздействие, упражнявано от растението на Сър Уолтър 1 1 Скандална личност, популяризирала тютюнопушенето в Англия през XVI век, бел.пр. , нека разгледала случая Мартин Бърни.

Те строяха скоростната магистрала покрай западния бряг на река Харлем 2 2 Приливна река в Ню Йорк Сити, между кварталите Манхатън и Бронкс, бел.пр. . „Плаващата столова“ на Денис Кориган, нает да извърши работата по договора, бе завързана за едно дърво на брега. Двайсет и двама мъже от малкия зелен остров бяха подложени там на изнурителен труд. Единият от тях, който работеше в кухнята на лодката-столова, беше от племето на варварите. Над всички тях стоеше непоносимият Кориган, който ги пришпорваше да работят, все едно че бяха роби на галера. Плащаше им толкова малко, че колкото и да се трепеха, повечето от групата изкарваха само колкото за храна и тютюн, а много от тях дори му бяха длъжници. Всички работници ядяха на лодката-столова, при това Кориган се грижеше да им осигурява добра дажба, защото така му работеха повече.

Мартин Бърни винаги оставаше последен, много след всички други. Беше дребен човек, целият мускули, ръце и нозе, със сивкаво червеникав а четинеста брада. Беше твърде лек за този вид дейност, която би могла да надхвърли капацитета на парна лопата.

Работата беше извънредно тежка. Освен това бреговете на реката гъмжаха от комари. Тъй както едно дете в тъмна стая впива поглед в бледата светлина на вдъхващ успокоение прозорец, така и тези черноработници наблюдаваха слънцето, което им докарваше единствения час през целия ден с по-малко горчив вкус. След вечеря те се скупчваха заедно на речния бряг и жаловито бръмчащите комари на рояци се понасяха надалеч, подгонени от гибелните вълма дим на двайсет и три бълващи лули. Така обединени срещу общия враг, те изцеждаха от часа няколко добре наситени с пушек капчици от чашата на доволството.

С всяка изтекла седмица Бърни задлъжняваше все повече. Кориган държеше на лодката малък запас от стоки и ги продаваше на цени, които далеч не му бяха на загуба. Бърни беше редовен клиент на щанда за тютюн. Един пакет, когато отиваше на работа сутринта, и един, когато се връщаше вечерта — такава бе разкладката му на ден. Бърни беше заклет пушач. Въпреки това си беше чиста измислица, че се хранел с лула в устата, както говореха за него. Малкият човечец беше доволен. Имаше много храна, много тютюн и тиранин, когото да кълне, тъй че защо той, ирландецът, да не бъде доволен?

Една сутрин, на тръгване за работа заедно с другите, той спря при боровия тезгях за обичайния пакет тютюн.

— Повече не ти се полага — отсече Кориган. — Сметката ти е закрита. Ти си губещо предприятие. Не, никакъв тютюн, синко. Повече никакъв тютюн на кредит. Ако искаш да продължаваш да работиш и да ядеш, давай, ама всичкия ти пушек излетя. Да ти кажа, най-добре си търси нова работа.

— Нямам тютюн за лулата си за днес, господин Кориган — поясни Бърни, без да проумява съвсем, че подобно нещо може да се случи точно на него.

— Изработи си го — рече Кориган — и тогава си купи.

Бърни остана. Нямаше представа какво друго би могъл да работи. Отначало не си даваше сметка, че тютюнът трябваше да му замести майка, баща, изповедник, любима съпруга и дете.

През следващите три дена все успяваше някак да си напълни лулата от пакетите на другите мъже, но после и те го отрязаха — всички, до един. Заявиха му безцеремонно, но приятелски, че от всички неща на света тютюн най-бързо се намира за другаря, който има нужда, но че отвъд належащата временна необходимост, настоятелното искане, предявявано към запасите на откликващия, крие сериозна опасност за самото приятелство.

Тогава мракът на преизподнята изригна и заля сърцето на Бърни. Засмукал трупа на безжизнената си къса лула, залитайки, той пое да изпълнява обичайните си задължения с количката, пълна с камъни и пръст, чувствайки за първи път, че върху му тегне проклятието на Адам. Хората, лишени от едно удоволствие, могат да потърсят други радости, но Бърни имаше само две утехи в живота си. Едната бе лулата му, а драгата — отчаяната надежда, че от другата страна на река Йордан няма да се строят скоростни магистрали.

Дойдеше ли време за храна, той оставяше другите да отидат преди него в плаващата столова и тогава се хвърляше на земята на четири крака и риеше в пръстта там където бяха седели другарите му, в отчаяни усилия да намери някое случайно изпаднало късче тютюн. Веднъж се промъкна до брега на реката и натъпка лулата си със сухи върбови листа. При първото дръпване на дима се изплю в посока към лодката и отправи към Кориган най-превъзходната ругатня, която знаеше — такава, дето започваше с първите Кориган, родени на белия свят, и завършваше с онези, които ще чуят призивните трели на Габриел 3 3 Нов завет, Лука — един от архангелите вестители, който ще огласи пришествието на Месията, бел.пр.