Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Питър забеляза, че Лора поглежда часовника си.

— На твое място не бих се тревожил. Няма да се появи. Обзалагам се, че новакът се е уморил.

— Грешиш, Пит. Разбира се, в началото за него всичко беше на шега, но той има усет за тази работа. Това сигурно го е учудило също толкова, колкото и вас тримата. Убедена съм, че щом научи, веднага ще дойде.

— Защо се върна от Сан Франциско сама? — попита нежно Питър.

Лора сведе поглед.

— Мисля, че сам можеш да се досетиш. — Тя бавно вдигна глава и го погледна право в очите. — Твърде съобразителен си.

— Може би не толкова, колкото ми се иска.

— Сега не е моментът да обсъждаме тези неща. Трябва да направиш поредното изявление пред служителите. А аз ще подредя бележките и ще опитам да си отговоря на въпроса дали има някакъв смисъл в новите искания.

Питър кимна и се отправи към вратата. После спря и се обърна.

— Предстоят ни тежки мигове, Лора. Тази компания е всичко за мен. Няма да позволя да бъде провалена.

— Ще помогна с каквото мога, Пит.

Отчаяни сме, Адам — каза Айона. — Търгът трябва да се проведе утре вечер, а само преди час Денис Куин най-безцеремонно отказа да участва като водещ. Не можеш да си представиш колко се зарадвах, когато видях, че си тук. Като че ли Господ те е изпратил.

Усмивката на Адам бе доста меланхолична. Двайсет и четири часа се бе чувствал като в рая. Връщането на земята се оказа доста по-трудно, отколкото бе предполагал.

— „Да“ ли означава тази усмивка? — продължи Айона.

— Разбира се. Защо не? — рече небрежно той.

— Чудесно. Значи тази вечер ще репетираме, а до утре ще бъдеш най-добрият водещ.

— Готово.

— Добре ли си, скъпи? — Айона се вгледа в лицето му. — Изглеждаш разсеян. Предполагам, заради онази досадна история във „Форчън“. Случайно хванах новините по телевизията и видях репортажа за стачката. Някакъв журналист взе интервю от Пит. Все същият си е. Каза, че положението било овладяно. И познай кой стоеше до него?

Адам я погледна кисело. Не беше необходимо да познава.

Айона вдигна тънката си вежда.

— Добре, че не си ревнив, скъпи.

— Разбирам, че е първа репетиция, но би могъл да вложиш малко повече чувство, Адам — каза Айона с раздразнение. — Къде е чарът ти? Разчитаме на теб. Ти си човекът, който утре вечер би трябвало да подмами публиката да остави невероятно големи суми. Все пак става въпрос за благотворителност.

— Може би чарът ми се е поизхабил — отвърна рязко той.

Разговорът се провеждаше на малка маса в бара на клуба. Айона пиеше коктейл с шампанско, Адам — двойно мартини.

— Лора Ашли? — изгледа го съчувствено тя. Въпреки че изражението му не издаваше нищо, той не отрече.

— При толкова много жени, Адам, да си загубиш ума по…

— Не пресилвай нещата. Умът ми си е на мястото.

— Зная — усмихна се Айона. — Имаш остър ум. Но какво е направила с него тази чаровница?

— Нямам представа — призна той. — Сигурно една от причините е… състоянието й. Тя не говори много за него, но сигурно е доста потискащо да не знаеш кой си.

— Мислех, че баба ти я е изпратила при някакъв прочут психиатър.

— Ходи два-три пъти, но според него сеансите нямало да й помогнат, преди самата тя да е готова да приеме миналото си. Баба ми споделя мнението му. Братята ми — също. Лора не искаше да избързва и никой от тях не възнамеряваше да упражнява натиск върху нея. Може би са прави. Вероятно й е необходимо повече време. Сигурно ще започне постепенно да подрежда разбитите парчета. Защо да бърза?

Айона отпи от коктейла и се вгледа в Адам.

— Аз например много се чудя какво ли трябва да приеме.

Въпреки противоречивите чувства, които го вълнуваха във връзка с отговора на този въпрос, Адам също си го задаваше често. Усещаше, че Лора се плаши при всеки негов опит да вдигне булото на загадката около личността й. От какво се страхуваше толкова? Какво трябваше да приеме?

— Ако бях на твое място, Адам, любопитството не би ме оставило на мира и нямаше да седя спокойно и да чакам възвръщането на паметта й. — Тя се наведе към него. — Саманта Макфий познава много добър частен детектив. Не й казвай, че си го научил от мен, но веднъж го използва, за да проучи свой ухажор.

Адам усети как стомахът му се сви на топка.

— Сигурен съм, че Лора не е престъпница — каза твърдо той. — Амнезията не е в състояние да скрие качествата й… Честността й…

Айона го потупа окуражително по ръката.

— Значи няма защо да се тревожиш. Сигурна съм, че каквато и да е всъщност, и за двама ви ще бъде по-добре да го знаете. Защо не си уредиш среща с детектива на Саманта само за да поговорите? — Тя се поколеба, опитвайки се да намери тактична форма на следващото си изречение. — Виж какво, ако мислиш, че Лора ще се разстрои, задето правиш някакви проучвания, то не е необходимо да й казваш. Първо ти ще научиш подробностите, а след това, в подходящ момент, ще й помогнеш… да намери себе си. Ако питаш мен, в края на краищата, тя ще ти бъде благодарна.