Елиз Тайтъл - Адам и Ева

Когато слезе от самолета в Денвър, Лора с удивление забеляза, че Джесика Форчън я чака на летището. Жизнената старица я изгледа изпитателно.

— Неприятности в рая?

— Единствената неприятност е, че трябва да подложа на изследвания мозъка си — усмихна се тъжно Лора.

— А аз мислех, че Сан Франциско е идеалното място за предложение — каза замечтано Джесика.

Лора замълча и двете се отправиха към изхода, пред който ги очакваше лимузина с шофьор.

— Е, и двете знаем, че ако чакаш човек като Адам да ти направи предложение, ще си умреш стара мома, скъпа.

Въпреки отчаянието и обърканата ситуация, в която се намираше, Лора се усмихна.

— Ти си голяма романтичка, Джесика. Но изглежда си малко изостанала от времето. — Усмивката й изчезна. — Аз също. Върнах се, за да ви благодаря за всичко и да се сбогуваме. Отивам си. — Тя бе сигурна, че ще последва възражение, но Джесика Форчън само кимна. — Бих искала, преди да замина, да се сбогувам и с Пит, Тру и Тейлър — добави Лора, след като се качиха в колата.

— Ами, в такъв случай ще трябва да те оставим в магазина. И тримата са там. Опитват се да предотвратят нов бунт.

— Какво?

— Този път като че ли е доста сериозно.

— Само не ми казвай, че пак ни заплашват със стачка. — В гласа на Лора прозвуча тревога.

— Абсолютно необмислена стачка. Няколко агитатори отново са размътили мозъците на част от служителите. Казали им, че новата програма за стимулиране на добрите работници била само прах в очите. Създали са огромен стачен комитет, който поставя всевъзможни неразумни условия.

— Един от членовете му не се ли казва Симънс? Грант Симънс? — попита Лора. Още от самото начало с Адам бяха разбрали, че заместник-управителя на отдел „Мъжко облекло“ ще им създаде много главоболия. Самият той се преструваше на невинен, но имаше зъб на компанията, защото наскоро му бе отказано повишение. А отказът се основаваше на единодушното отрицателно отношение на началниците му. След този случай той бе станал един от най-големите противници на новата програма, подготвена от Лора и Адам със съдействието на представители от профсъюзите.

— Не зная кой точно е в дъното на тази история — сви рамене Джесика. — Известно ми е само, че Питър бе доста разтревожен, след като тази сутрин заварил пред централния вход на магазина двайсетина служители с емблеми на стачни постове.

— Непочтено е — промърмори Лора: — Адам направи много за прокарването на новата програма, която е не само справедлива, но и доста щедра. — Тя се обърна към Джесика. — Можеш ли да го уведомиш? Отседнал е в хотел „Феърмонт“. Аз отивам в магазина, за да видя дали мога да помогна с нещо.

Адам тъкмо влизаше в апартамента, когато телефонът иззвъня. Той се хвърли към него, с надеждата, че Лора е променила решението си. Но не беше тя.

— Адам, къде беше? Звъня цяла сутрин.

Той се излегна на дивана и впери меланхоличен поглед в тавана.

— Направих дълга разходка по Ноб Хил, бабче. Времето в Сан Франциско е прекрасно. Слънцето грее, небето е синьо…

— Посрещнах Лора на летището.

— Надявам се, че е пътувала добре.

— Не можеш да ме заблудиш, Адам. Много си нещастен и няма смисъл да се преструваш, че не е така.

— Ще се оправя — изсмя се той сухо. — Бързо ми минава, скъпа бабо. Знаеш го много добре. И защо се обаждаш? За да успокоиш нещастния си внук? Не беше необходимо. Ще остана няколко дни в този очарователен град и ще опитам сам да си помогна.

— Не, Адам. Лора има нужда от теб. Трябва да се върнеш веднага.

Адам подскочи, стисна здраво слушалката и изведнъж гласът му пресипна.

— Има нужда от мен? Не разбирам. Изостави ме само преди няколко часа. Написала ми е дори бележка за сбогом.

Тя ме помоли да ти се обадя.

— Наистина ли?

— Да. Сега на котка и мишка ли ще си играем, Адам, или ще си събереш багажа и ще се върнеш веднага?

— Вече тръгнах — ухили се Адам.

Веднага щом Адам се качи на борда на частния самолет на компанията, стюардът му донесе чаша кафе.

— Току-що пристигна факс за последните събития в магазина в Денвър, господин Форчън. Искате ли да го видите?

— За последните събития ли? — изгледа го недоумяващо Адам.

— За стачката, сър. Реших, че затова бързате да се върнете в Денвър.

Адам измърмори нещо и стюардът тактично се оттегли.

Когато Лора влезе в кабинета на Питър и видя захвърленото му сако и разхлабената вратовръзка, разбра, че положението е доста сериозно. Тру крачеше нервно напред-назад, а Тейлър драскаше нещо на хвърчащо листче.