Елиз Тайтъл - Адам и Ева

— Изпълнихте ли всичките ми поръчки? — попита Адам, докато се регистрираше.

— До най-малката подробност, господин Форчън — увери го мъжът. — И въпреки че нямахме много време, успях да добавя едно-две нещица. — Той се усмихна предразполагащо на Лора. — Убеден съм, че ще останете доволна, госпожице Ашли.

— О, не се съмнявам — откликна на усмивката му тя.

Думите се оказаха доста слаби за онова, което ги очакваше. Адам не беше запазил обикновена стая, нито обикновен апартамент. Не, той бе наел президентския апартамент — достатъчно голям, за да побере многодетно семейство със своите три спални и игрално помещение. За него имаше и отделен прислужник.

Лора онемя. Обзавеждането бе шедьовър на елегантността. Имаше чувството, че са във вила на Ривиерата. Адам я хвана за ръка и я заведе в най-голямата и най-луксозна спалня. На леглото бяха разхвърляни много кутии.

— Всичките са за теб — каза той. — Отвори ги.

— Коледа през юли! — засияха зелените й очи. — Е, щом можеш да местиш планини, сигурно можеш да местиш и празници.

Тя бързо събу обувките си, хвърли се върху леглото и започна да отваря кутиите. В първата имаше дантелено бельо, във втората — смарагдовозелена вечерна копринена рокля, в третата — панталон и сако. След като отвори още половин дузина кутии, Лора вече имаше такъв гардероб за уикенда, че всяка принцеса би й завидяла.

— Тук има абсолютно всичко — каза дяволито тя, като държеше в ръце бяла копринена нощница.

— Не съвсем — отвърна той, извади още една кутийка от джоба си и тръгна към Лора.

Отмести вечерната рокля и седна на леглото до нея. Държеше кутийката с някаква особена тържественост.

Лора само я гледаше втренчено, с пресъхнало гърло и трепереше от вълнение. После бавно вдигна очи.

В мига, в който зърна лицето й, Адам разбра мислите й и се изчерви.

— Просто… малък спомен… от прекарването ни в Сан Франциско — заекна той.

Лора бързо отмести поглед.

— Колко… хубаво. — Тя взе кутийката и я отвори. Медальонът бе прекрасен — златно сърце с инкрустирани малки блестящи смарагди.

Тя го съзерцава толкова дълго, че накрая Адам не издържа и попита:

— Харесва ли ти?

Очите й се насълзиха.

— Дали ми харесва?! Прекрасен е. Наистина не биваше да…

— Да ти го сложа ли?

— Първо… Искам да се изкъпя.

— Разбира се.

Тя го целуна бързо и стана. Но когато стигна до средата на стаята, спря и се обърна.

— Никога няма да забравя — прошепна.

Тъкмо бе пуснала душа и вратата на банята се отвори. Тя се сепна.

— Имаш ли нещо против да се изкъпем заедно? — надникна Адам и видял колебанието й, добави: — Така правят консервативните семейства по време на сушата по Западния бряг.

Телата им бяха преплетени в нежна прегръдка. Обгръщаше ги облак от уханни водни пари.

— Когато се качих на хеликоптера, нямах и най-смътна представа за приключението, което ще преживея — засмя се Лора.

Той заля с шампоан косата й и започна да масажира кожата на главата й с върха на пръстите си.

— Толкова е приятно — промълви тя, плъзна ръка по тялото му и с радост откри, че и Адам е възбуден.

Той се наведе и прокара език от шията надолу към гърдите й. После я притисна към хлъзгавите плочки. Контрастът между ледената стена и топлото тяло на Адам я накара да изстене.

— Кажи, че ме желаеш, Лора.

— Знаеш го.

— Кажи го — прошепна той, без да спира любовната игра.

— Желая те. И ако се забавиш още малко, ще те разкъсам на парчета хапка по хапка.

— Изборът е доста труден — усмихна се той.

Но тя не му даде възможност да избира. Обви ръце около врата му, надигна се и сключи крака около кръста му. Той обхвана бедрата й, за да й помогне, докато тялото й се плъзгаше по неговото.

Приличаха на близнаци в еднаквите си хавлиени халати. Влязоха в спалнята, хванати за ръце и забелязаха, че междувременно прислужникът дискретно бе подредил и прибрал новите дрехи на Лора. Когато тя отвори гардероба, разбра, че Адам не бе пожалил средства и за своите дрехи. Вътре имаше нов смокинг, няколко ризи, два панталона и дори чифт съвсем нови обувки от щавена кожа.

— Наистина ли си уредил всичко за един следобед? — попита с недоверие Лора.

Личеше, че му е приятно.

— Беше достатъчно да завъртя няколко телефона — каза той с усмивка, но без капка високомерие.

— Сигурно е хубаво да си толкова богат.

— Това възхищение ли е или неодобрение?

— Не ти ли омръзва понякога? — отвърна тя на въпроса му с въпрос. — Само един телефонен разговор и можеш да получиш каквото си поискаш. Не говоря само за дрехи, самолети и фантастични хотели.