Марк Твен - Приключенията на Том Сойер

— Не го пипай, Том.

— Исках само да го поразмърдам малко, Джо.

— Не, сър, така не е честно! Остави го на мира!

— Ех, пък и ти! Аз само мъничко да го побутна!

— Остави го на мира, ти казвам.

— Няма пък!

— Трябва да го оставиш — той е от моята страна.

— Виж какво, Джо Харпър, чий е този кърлеж?

— Не ме интересува чий е — щом е от моята страна, не бива да го пипаш!

— Ще го пипам и още как! Кърлежът си е мой и да пукна, ако не мога да правя с него каквото си искам!

Изведнъж мощен удар се стовари върху плещите на Том, а след това и върху плещите на Джо. В продължение на две минути от двете сака хвърчеше прах и цялото училище се радваше на гледката. Момчетата се бяха вглъбили в заниманието си и не забелязаха възцарилата се в класната стая тишина, докато учителят се приближи на пръсти и се надвеси над тях. Бе проследил голяма част от представлението, преди да внесе в него известно разнообразие.

В дванайсет започна обедната почивка. Том изтича при Беки Тачър и си прошепна на ухото:

— Сложи си шапката и се престори, че си тръгваш. Когато стигнеш до ъгъла, се измъкни от другите, свърни в уличката и се върни тук. Аз ще мина по другия път, също ще се измъкна от другите и ще дойда.

И така, той си тръгна с една група ученици, а тя с друга. След малко двамата се срещнаха в края на уличката и се върнаха в училището, останало сега изцяло на тяхно разположение. Седнаха заедно и сложиха плоча за писане пред тях. Том подаде калема на Беки, хвана ръката си и започна да я води по плочата и така сътвори още една поразителна къщичка. Когато интересът им към изкуството поотслабна, двамата се разприказваха. Том плуваше в блаженство. Той попита:

— Обичаш ли плъхове?

— Не! Мразя ги!

— Е, аз също ги мразя — живите. Но аз ти говоря за умрелите плъхове, дето можеш да ги вържеш на връвчица и да ги въртиш над главата си.

— Не, не обичам особено плъховете. Аз обичам дъвка.

— И аз много я обичам! Де да имах сега!

— Искаш ли? Аз имам. Ще ти дам да подъвчеш, а после ще ми я върнеш.

Това ги устройваше и двамата започнаха да дъвчат поред и да си клатят краката, доволни и предоволни.

— Ти ходила ли си на цирк? — попита Том.

— Да, и татко обеща пак да ме заведе, ако съм послушна.

— Аз съм ходил на цирк три-четири пъти… много пъти! Църквата изобщо не може да се мери с цирка — в цирка непрекъснато стават разни работи! Като порасна, ще стана цирков клоун.

— О, така ли? Много хубаво. Те са прекрасни, целите са шарени!

— Да, и освен това печелят луди пари — по цял долар на ден! Така каза Бен Роджърс. Хей, Беки, ти била ли си някога сгодена?

— Какво значи това?

— Ами че сгодена, за да се омъжиш.

— Не съм.

— А искаш ли да се сгодиш?

— Ами сигурно. Не знам. Как става?

— Как става ли? Нищо работа. Казваш на някое момче, че никога, ама никога няма да вземеш друг освен него, и после се целувате и толкова! Всеки го може.

— Целуват ли се? Ама защо се целуват?

— Ами то е, такова де, за да… то всички така правят.

— Всички ли?

— Да, всички, които са влюбени. Помниш ли какво написах на плочата?

— Д-да.

— Какво пишеше там?

— Няма да кажа.

— Тогава нека аз да ти го кажа!

— Д-да… ама друг път.

— Не, сега!

— Не, не сега… хайде да е утре!

— О, не, нека бъде сега! Моля те, Беки! Ще ти го прошепна, съвсем тихичко ще ти го прошепна!

Беки се колебаеше и Том прие мълчанието си за съгласие. Той я прегърна през кръста и прошепна признанието съвсем тихичко, долепил устни до ухото си, а после додаде:

— А сега ти ми прошепни същото.

Отначало тя се противеше, но накрая каза:

— Извърни си лицето, за да не ме виждаш, и ще ти го кажа. Но не бива да го казваш на никого… нали, Том? Нали няма да го кажеш на никого?

— Разбира се, че няма да го кажа на никого! Хайде, Беки.

Той извърна лице. Беки се наведе боязливо, дъхът си разроши къдриците му и тя прошепна:

— Оби… обичам те!

После скочи и побягна между чиновете и пейките, а Том хукна подире си. Най-сетне тя се стаи в ъгъла и скри лице зад бялата си престилчица. Том я прегърна през врата и започна да си се моли:

— Хайде, Беки, всичко свърши вече — остана само целувката! Не се бой, то това не е нищо! Моля те, Беки! — и той задърпа ръцете и престилката си.

Малко по малко тя се предаде, отпусна ръце и покорно му подложи зачервеното си от боричкането лице. Том целуна алените си устни и рече:

— Ето, Беки, готово. Сега вече ти не бива да обичаш никой друг освен мен и няма да се омъжиш за друг освен за мен, никога, ама никога! Съгласна ли си?