Сан Антонио - Торта рунтавелка

Мариза въздъхва:

— Какво прави в такива случаи едно ченге, скъпи.

Пошепвам й:

— Води сладкото си жабче в хотел, после се връща и се скатава до бензиностанцията. Чака слаботелесния на касата да си събере партакешите. После му се лепва за кокалестия задник, та да види къде ще се подслони и с кого.

— Това ли е всичко?

— Продължението зависи от хода на събитията. Или нещастникът се прибира в барака, бъкана от сополиви дечица, които надуват гайдата, защото са негови, и ченгето продължава да виси; или се оказва, че мърльото се държи като благочестив християнин, и тогава ченгето го подхваща, както му е редът.

— Така ли смяташ да действаш?

— Да, ако нямаш някакви съществени възражения.

— Само едно малко, за началото на програмата. Няма да се завирам в никаква хотелска стая, приятелю. С теб съм и с теб ще бъда.

— Снощи поиска да си останеш в мотела и рече, че нямаш нищо общо с нашите нощни излети.

— Снощи беше вчера, Антонио!

Добре тогава, ще чакаме.

Висим четири часа и половина на борда на нашата таратайка и слушаме радио, без да изпускаме от поглед осветения аквариум, където маломерният касиер дипли петродолари. От време на време удрям по една разкошна шпакла на моята съратничка. Воден от принципите на свободната любов, дори успявам да поразходя ръчица из бермудския й триъгълник, което тя оценява високо и ми отвръща с небрежна импровизация за цугтромбон през панталоните. Тези леки закачки бързо ни подтикват към нещо по-съществено. Трудно се устоява на чувствата.

Тъй като телесните ни пориви стават все по-неукротими, си режисираме очарователно акробатично съчетание, което изисква дързост (не ми липсва), гъвкавост (тя има и за продан) и неудържима страст по съешаването в полуразкрач (присъща и за Мариза, и за мен). Възхищавам се от решимостта на това девойче, което, вместо да оплаква кончината на нещастната си мама или изчезването на храбрия си татко, се отдава така пламенно на деликатното начинание да осъществи полов акт посред града в автомобил марка „Форд“, който дори не е с опушени стъкла!

Приплъзвам бързо и елегантно обекта на моите безпокойства в нейния приют за бездомни и вече съм се отдал на махалоподобни движения, чиято бавност е извор на екстаза, когато в най-набъбналия, в най-влажния момент на дискретното ни преплитане дребният мухъл от бензиностанцията става от мястото си, за да го отстъпи на риж дебелак, на когото малко не му е стигнало на устния изпит, за да се докара до истински албинос. Казах вече, че кльощавият е хърбищал, сега, когато с излязъл от своя батискаф, го потвърждавам. Навън изглежда още по-гърчав. Тоя приятел го работи отвътре туберкулозата или някакъв още по-бърз сифилистак.

Уви, трябва да прекратим нашето тъй очарователно събеседване с Мариза. Изпълнението, което дългът ни принуждава да прекъснем, според скромното ми мнение е присъщо изключително за елита. Принуден съм да призная, че в тази област съществува известна сегрегация: неграмотният не копулира като интелектуалеца, нито пък селянинът (ти не го мисли за захлупен) като секретаря на посолство. В любовта са възможни изобретателни и изискани комбинации, които й придава пикантност и привнасят в този привидно животински акт особено желателното в тази дейност изящество.

Прибирам човека в раницата и дръпвам ципа, който спестява толкова време и съответно толкова лицемерни, обикновено неубедителни доводи, и паля колата. Фордът изръмжава тихо. Включвам автоматиката и потеглям леко по все по-пустия Мейн роуд.

Мухълът е облечен в зеленикаво яке от изкуствена кожа, което подчертава болнавия му вид. Крачи бързо нагоре по широкото авеню, сякаш няма търпение да се прибере у дома. В центъра спира пред една каравана и си купува двоен сандвич. Подават му го опакован в станиол.

— Сам живее — обяснявам на Мариза.

— Така ли мислиш?

— Който се прибира посред нощ и си купува манджа от улицата, си няма вкъщи добра женица, която да го чака с тенджерата на печката.

— Може жена му да е на почивка?

— Възможно е.

Нещастникът отминава още две преки и кривва по лошо осветена уличка, където са наблъскани къщички с ламаринени покриви. Пред всяка има градинка колкото билярдна маса, наемателите спокойно могат да поддържат тревата с бръснач. Спира пред шестата постройка отдясно, вади ключове и отваря вратата. Аз паркирам до отсрещния тротоар и гася светлините. Нашият човек пали своите в бараката.

След малко започва да гъгне телевизор, по стъклата заиграват млечните отблясъци от екрана.