Сан Антонио - История на Франция

Подсмърчайки, Каролус й обясни, че не само изминалата учебна седмица е била катастрофална за него, но и че резултатите от текущата такава съвсем нямало да бъдат по-добри. Притиснат от учителя да каже колко са пет по едно, той имал злощастната идея да отговори „шест“ при богатия избор от толкова много други възможности. Освен това в упражнението си по латински беше напълно пренебрегнал падежите, като при това бе написал Нотто вместо Ното. Накъсо, както казваше навремето Пипин Къси, близкото бъдеще на Каролус се очертаваше наситено с телесни наказания. Още повече, че императорът се беше заканил да напише в бележника му специална забележка на вниманието на родителите му.

Благодушната Амалберга се замисли за малко, после се зае да успокоява тревогата на братчето си с думите:

— Слушай сега, вчера срещнах императора, който се беше запътил към параклиса. Той ми се усмихна и ме погали по брадичката. Тази привечер, когато пак тръгне натам, ще го пресрещна и ще го помоля да прояви снизходителност към теб.

Каролус спря да плаче и скочи на врата на тъй всеразбиращата си и изобретателна сестра.

Малко преди свечеряване Карл Велики крачеше без особен ентусиазъм към параклиса. Бидейки човек на действието, той не обичаше особено молитвите и богослуженията, тъй като ги считаше за чиста загуба на време, а и не беше убеден, че и самият Господ-Бог ги цени кой знае колко. Но беше длъжен да дава пример на поданиците си, като им сочи пътя към спасението. Пък и добрите му отношения с Папата, който го беше короновал за император на Запада, го задължаваха да проявява поне външно благочестие.

Когато доближи входа на параклиса, видя стоящото наблизо русокосо и закръглено момиче, което го гледаше с предизвикателна прямота. На мига не пропусна да забележи вече набъбващата зад фасадната невинност на девицата чувственост, търсеща отдушник. Спомни си и това, че вече я бе виждал тъдява.

— Как се казваш, мило дете? — попита императорът на Запада и някои негови околности.

— Амалберга — отвърна тя с розовеещи бузи.

— Хубаво име — одобрително каза Карл Велики и протегна завоевателната си ръка към пазвата на притежателката на въпросното хубаво име. Но не успя да пъхне длан вътре, тъй като Амалберга внезапно падна на колене пред него, изричайки умолително:

— Имам едно прошение към вас, монсеньор!

— Говори! — отзова се Големия Карл с прегракващ глас, тъй като новата позиция на момата му предложи зашеметителен изглед към здравите й и щръкнали нагоре цицки.

— Става дума за братчето ми Каролус Берюдберг.

И тя със слова кратки, но ясни му изложи просбата си.

Без да отделя ни за миг поглед от полуразголените й млади съкровености, Императорът машинално изрече:

— Една добра бележка трябва да се заслужи по един или друг начин. И ако твоят брат не е способен да я завоюва, то ти можеш да направиш това вместо него. Ела с мен!

Той се огледа. На драго сърце би отвел момето в палата си, но там това можеше да предизвика ревността на официалната му съпруга, както и на наложниците му. Пустият в момента параклис бе доста подходящо място за уталожване на плътските му страсти. Но когато поведе Амалберга натам, тя като съвестна християнка му напомни, че идеята не е добра, тъй като рискували да изпаднат едновременно в грехопаденията прелюбодеяние и блудство, а това не трябвало да става пред прекия взор на Господа-Бога.

Въпреки че никога не беше успял да вникне в смисъла на въпросните грехове, великият мъж бе принуден да се съгласи с Амалберга и я отведе в близкия гъсталак, където стана в известен смисъл първопроходец, лишавайки от тази възможност калфата Ебендерберг, който обаче малко по-късно стана все пак второпроходец.

И от този ден насетне малкият Каролус Берюдберг като по чудо стана пълен отличник.

По записките на монаха-книжник

брат Дупенберг

— След смъртта на Карл Велики, докато империята му се разпадала, довтасали норманите. „Нормани“ означава хора от Севера; те пристигнали от Скандинавия с корабите си, които наричали „дракари“, бягайки от студените земи и търсейки по-топли и плодородни такива. Та тези нормани нахлули във Франция и обсадили Париж. След известна патаклама и сума неразбирателства крал Шарл Простодушния намерил изход от положението, като оженил дъщеря си за предводителя на нашествениците Ролон и му дал като зестра територията, която по-късно била наречена Нормандия. После, след неколцина не особено забележителни крале идваме до Филип Август.