Сан Антонио - История на Франция

— И какво толкова е направил този Август? — попита скептично Берю.

— Много неща, след като са го нарекли Завоевателя.

— И какво толкова е завоювал? — все със същия снизходителен тон продължи да пита любознателният ми другар.

— Отвоювал от англичаните провинциите, които те ни били чопнали след поредица от подли удари: Турен, Поату, Мен, Анжу, Нормандия…

— Какво? — изрева внезапно Берю и скочи на крака. — Вече ми идва много! Да имам германска и скандинавска кръв — как да е, изтраях го, но и английска — това не го понасям! Аз — една трета бифтекаджия! Дори и да е една четвърт — не, не и не! Тони, откарай ме веднага към най-близката болница! Искам клизма, промиване на организма с божоле и генерална трансфузия на кръвта!

— Успокой се, моля ти се! Толкова години си карал така, ще изтраеш още малко. После, ако държиш толкова, ще уредим този въпрос. И тъй, продължавам: Филип Август бил един от най-големите монарси на Средновековието. Иначе на външен вид бил нисичък, мургавичък и отгоре на всичко едноок, тъй като загубил едното си око вследствие на заболяване.

— И гърбав да е бил, за мен няма значение, след като е натирил мръсните бритиши! — продължи да се гневи Берю.

— Времето на Филип Август е забележително в много отношения — подех аз — и най-вече заради това, че тогава се състояла първата голяма национална победа в битката при Бувин, където френската армия сразила обединените сили на германци и англичани.

— Браво! А на другия фронт как е бил скъпият Август? — не изневери на себе си Дембо.

— Доста по-скромен, въпреки че се е женил три пъти.

— Е, и това е нещо… — малко разочаровано отрони ученикът ми.

— Например има данни, според които се оказал неспособен да уважи втората си жена Изамбур Датска още през първата им брачна нощ.

— Може би от вълнение? — плахо предположи Берю като добър познавач на триумфите и паденията на креватното дело.

— Не. Става дума за нещо по-сериозно: изначален и пълен блокаж.

— Мамка му! За един крал от такъв калибър трябва да е доста притеснително да кара по джанти върху дюшека! — възкликна съпричастно Берю. — И какво е направил след това? Взел ли е виагра?

— Не. Изпратил дамата в манастир.

— Правилно е постъпил. Една кралица трябва да си остане кралица. Не е могъл да я остави да буйства с коафьора, гвардейците, лакеите, конярите, без да се смятат разни приходящи елементи. Пък и да се надяваме, че в манастира се е уредила някак си, макар и по-скромничко. Например с градинаря.

Хуманистът си е хуманист. Продължавам:

— И така стигаме до един много кротък период от историята на Франция — този на Луи IX, познат като Луи Свети.

— Нали в Щатите има един град, който се казва Сейнт Луис? Откъде-накъде американците кръщават градовете си с имената на светците ни? Французите американизират ли градовете си?

— И още как, Берю. И навиците си също. Ядат хамбургери в снекове и други заведения за бързо хранене, пият кока-кола или по едно аперитивче на крак, гледат тъпи американски филми, слушат по радиото и телевизията още по-тъпи американски музикални хитчета, все по-често говорят за бизнес и пари, все по-малко четат книги…

— Чакай, чакай — прекъсна ме Берю. — Ако зацепвам добре онова, което казваш, то и аз съм отчасти в американския капан. Но само отчасти, защото ти знаеш, че отсядам само в кръчмета за бавно и продължително хранене и пиене и слушам предимно наши си шансони. А що се отнася до разговорите за бизнес и пари, в това отношение ние с тебе сме застраховани от тази опасност, защото сме си на твърда държавна заплата, която що-годе ни стига. А за четенето на книги — виждаш, че съм се замислил по въпроса. Трябва да се съпротивляваме я!

— Успокой се, Дембо. Не говоря непременно за теб и мен, а само правя тъжно обобщение. Но нека продължим. Луи IX бил само на единайсет години, когато умрял баща му. Регентството до пълнолетието му поела майка му — Бланш Кастилска.

— Испанка?

— Да, и то жена на място. В началото сеньорите си въобразили, че ще могат да своеволничат, но тя им показала желязна ръка в кадифена ръкавица, и то с изпружен среден пръст. И докато управлявала умело Франция, се занимавала и с възпитанието на невръстния Луи. Постепенно го направила благочестиво, силно, справедливо и предпазливо момче. Така че, когато поел управлението на кралството, го направил с вещина още от самото начало.

— Това, изглежда, е като шофирането: едни по принцип го могат по-добре от другите и не се знае защо.