О. Хенри - Маркиза и госпожица Сали

— Ами, издъхнал — възрази Сухия ручей, — преструва се, гадината му с гадина. Това е Хайголакум, страшният горски дух. Има само един начин да му видиме сметката.

Той придърпа Талър, който тежеше колкото двама души. Талър постави цилиндъра изправен на земята и така се тръшна върху него, че го сплеска като палачинка.

Хакет наблюдаваше всичко това с широко отворени очи. Като забеляза, че е готов да избухне, Сам Холи му каза:

— Внимавай, господин съдия! В Диамантения кръст има шейсет гласа. Момчетата искат да те изпитат. Обърни всичко на шега и мисля, че няма да сбъркаш.

Хакет го разбра много добре и го послуша.

Той пристъпи към групата каубои, които след успешната разправа с кръвожадния звяр се радваха на победата си, и като погледна останките му, заяви тържествено:

— Благодаря ви, момчета, за безпримерния подвиг. Докато идвахме насам по дола, това жестоко чудовище, което вие така безстрашно и многократно унищожихте, ни дебнеше от върховете на дърветата. Оставам ваш длъжник до гроб, защото спасихте живота ми, и се надявам да получа гласовете ви, тъй като отново се кандидатирам за същата длъжност.

Позволете ми да ви предам визитната си картичка.

Каубоите, които с крайно сериозен вид изпълняваха всички свои маймунджилъци, сега се усмихнаха одобрително.

Но това не задоволи Дейвис Грамофона. Ненаситен на зевзеклъци, той измисли още нещо.

— Не, приятели — каза той много строго. — Шега ли е да пуснеш срещу хората такава кръвожадна твар. Това никъде няма да ти се размине. Но понеже се отървахме без човешки жертви, можеш да изкупиш вината си, ако изпълниш само едно наше желание.

— И какво е то? — попита Хакет, изпълнен с подозрения. — Нали имаш право да свързваш хората в свещен брачен съюз?

— Да, така е — съгласи се Хакет. — Брачният съюз, скрепен от мен, се смята за законен.

— Тук, в този лагер трябва да изправим една кривда — започна добродетелно Грамофона. — Някакво аристократче се будалка с едно простовато, но хубавичко същество от женски пол, което отдавна въздиша по него. Целият лагер смята за свой дълг да вкара в пътя този самозабравил се потомък на сто, а може би и на повече графове и да го свърже, макар и насила, с многострадалното момиче. Приятели, подкарайте насам Госпожица Сали и Маркиза, ще вдигаме сватба.

Това хрумване на Грамофона бе посрещнато с възторжени възгласи. Всички каубои хукнаха да търсят главните участници в предложената церемония.

— Извинете — каза съдията, бършейки потта от челото си, въпреки че нощта беше студена, — но искам да знам докъде смятате да стигнем с тази шега. И няма ли опасност други части от моя тоалет да бъдат взети за кръвожадни зверове и унищожени без остатък?

— Тази вечер момчетата са се оживили повече от обичайното — обясни Сондърс. — Хрумнало им е да оженят две момчета — готвача и един от каубоите. На шега, разбира се. Ти и Сам и без това ще трябва да преспите тук. Тъй че задоволи прищявката им. Може би след това ще се укротят.

Сватовниците намериха Госпожица Сали, който седеше на ока на фургона за провизии и най-спокойно пушеше лулата си. А после и Маркиза, който се беше облегнал на дървото, под което се намираше голямата палатка.

Натикаха ги безцеремонно в нея и Грамофона, който пое ролята на церемониалмайстор, започна да дава нарежданията си.

— Ти, Сух ручей, и вие, Джими, Бен и Талър, тичайте в гъсталака и наберете цветя — може и от мескита — и не забравяйте испанската кама, която расте до загона за конете. Нея ще дадем на булката вместо булченски букет. Куция, ти донеси жълто-червеното си одеяло, от него ще стане пола за Госпожица Сали. Маркизе, ти можеш да минеш и така; и без това никой не обръща внимание на жениха.

По време на тези абсурдни приготовления двамата главни участници в церемонията останаха за минута сами в голямата палатка. На лицето на Маркиза бе изписано небивало вълнение.

— На тази глупост трябва да се сложи край — обърна се той към Госпожица Сали и в светлината на висящия фенер лицето му се стори на готвача мъртвешки бледо.

— Но защо? — попита той с усмивка. — Защо да им разваляме удоволствието? Досега момчетата никога не са ти дотягали с шегите си. Нека се веселят.

— Ох, ти нищо не разбираш — настоя умолително Маркиза. — Та нали Хакет е окръжен съдия. Ако ни ожени, това не е шега работа. Аз не мога… О, ти нищо не знаеш.

Тук готвачът се приближи до Маркиза и взе ръцете му в своите.

— Сали Баскъм, знам всичко! — каза той.