Артър Хейли - Колела

— Какво толкова чудно има в това? В нашия бранш интересите непрекъснато се преплитат. Хората често контактуват помежду си, без изобщо да подозират за това. Всеки продава всекиму. „Дженеръл Мотърс“ продава кормилни кутии на „Крайслър“, „Крайслър“ пък — лепило на „Дженеръл Мотърс“ и „Форд“. От своя страна „Форд“ доставя челните стъкла на „Плимът“. Познавам един човек, инженер, който работи в търговията. Живее във Флинт и получава заплата от „Дженеръл Мотърс“. Флинт е град на „Дженеръл Мотърс“. Негов главен клиент е „Форд“ в Диърборн — отделът, който се занимава с промишлен дизайн и производство на компоненти за двигатели. Той взема поверителни документи от „Форд“ и ги носи във Флинт. А там „Дженеръл Мотърс“ му осигурява специална охрана срещу собствените си хора, които биха позволили да им отрежат ушите, за да се докопат до тези документи! За да не дразни клиента си, тоя тип кара кола от гамата на „Форд“. Същата тази кола е купена с парите на „Дженеръл Мотърс“ по нареждане на преките му шефове!

Елзи наля нова порция бърбън в чашата на Ханк Крайсъл, без да предлага на Брет, който вече беше отказал.

— Тоя човек постоянно ми разказва неща, които чувам за пръв Път в живота си! — обърна се Брет към момичето.

— Той много знае. — Елзи измести поглед към Крайсъл и очите й весело проблеснаха. Брет почувствува, че двамата си разменят някакво тайно послание, и извика:

— Хей! Май стана време да си тръгвам, а?

— Не бързай! — Бившият морски пехотинец извади лула и запали. — Нали искаш да чуеш още нещо за частите? — Хвърли поглед към Елзи и добави: — Не за твоите, скъпа! — Изражението му ясно говореше, че те са запазени изключително за него.

— Говорим за автомобилни части — счете за нужно да поясни и Брет.

— Точно така — възнагради го Крайсъл с кривата си усмивка. — Преди да постъпя във войската, се бях хванал на работа в един автомобилен завод. След войната пак се върнах там. Бачках на преса, после станах майстор.

— Доста бързо си се издигнал.

— Може би прекалено бързо. Но както и да е. Там наблюдавах производството. Метални нитове. „Големите три“ са си все същите — винаги трябва да имат най-страхотните машини, скъпи сгради, кафетерии с големи режийни и още куп такива неща… А всичко това означава само едно — нит за два цента им излиза десетак.

Ханк Крайсъл дръпна от лулата си и се забули в дим.

— И тъй, веднъж отивам в снабдяването. Срещам един познат и му казвам, че мога да произвеждам същата продукция, ама по-евтино. Сам.

— Те ли те финансираха?

— По-късно, не веднага. Договор обаче подписахме. За един милион шайби, от малките. Напуснах работа с двеста долара в джоба.

Нямах помещение, нямах машини… — Ханк Крайсъл се усмихна. — Изобщо не мигнах оная нощ. Бях уплашен до смърт. На другия ден се размърдах. Наех една стара билярдна. После отидох в банката и им показах договора и квитанцията от наема. Отпуснаха ми мангизи, колкото да купя една-две бракувани машини. Наех още двама души и ги монтирахме. Ония започнаха да бачкат, а аз хукнах да събирам нови поръчки… — Крайсъл млъкна за момент, после замислено добави: — И оттогава насам не съм се спрял!

— Това твоето е цяла сага — промълви Брет. Беше виждал внушителната къща на Крайсъл в Грос Пойнт, а също и шестте му работещи с Пълно натоварване фабрики, сред които все още фигурираше преустроената билярдна. И по най-повърхностна преценка в момента Ханк Крайсъл „струваше“ най-малко два-три милиона долара.

— А какво стана с твоя приятел от снабдяването? — попита Брет. — Онзи, дето ти възложил първата поръчка. Виждаш ли го?

— Разбира се. Стои си на същото място. Твърда заплата. Скоро ще се пенсионира. От време на време го каня на вечеря.

— Какво е сага? — намеси се Елзи.

— Когато човек издържи до самия край — рече Крайсъл.

— Легенда — поясни Брет.

Крайсъл поклати глава.

— Това обаче не важи за мен. Все още не. — Замълча и потъна в размисъл. Брет никога не беше го виждал такъв. Когато проговори след известно време, гласът му беше тих, а думите му — по-малко отривисти: — Има едно нещо, дето ми се ще да направя… Може би точно то ще стане венец на всичките ми усилия, ако успея да го наложа, разбира се… — Почувствувал любопитството на Брет, бившият морски пехотинец поклати глава. — Не сега. Някой ден може би ще ти разкажа и за него…

После рязко се върна към предишното си ведро настроение:

— И тъй, правех части, правех и грешки. Бързо научих куп нови неща. Най-главното — да търся слабите места на пазара, онези с най-малко конкуренция. По тази причина зарязах новите части — около тях се водят твърде горещи битки. Захванах се с резервните. Онези, които наричаме „части за повторна употреба“. Придържах се към едно-единствено условие — да правя части, които, монтирани на колата, да бъдат максимум на петдесет сантиметра от земята — най-вече в предната и задната част. И друго — да не струват повече от десет долара парчето.