Артър Хейли - Колела

— Ханк — проговори Брет, — винаги съм си задавал въпроса как се е получило така, че си се захванал с производството на автомобилни части…

— Дълга история — отвърна Крайсъл и отпи солидна глътка от любимото си питие — неразреден бърбън 24 24 Вид американско уиски. — Б.пр. . В този момент си беше позволил да се поотпусне и под разкопчаната жилетка на отлично скроения делови костюм можеше да се види, че носи едновременно тиранти и колан. — Мога да ти я разкажа, ако искаш.

— Почвай. — Няколко нощи подред Брет беше работил усилено в Центъра. Едва тази сутрин успя да се наспи както трябва и сега с неподправена наслада се радваше на няколкото си свободни часа, след които, в късния следобед, отново щеше да застане пред чертожната маса.

Намираха се в малък апартамент на около два километра от музея „Хенри Форд“ и Грийнфийлд Вилидж. В счетоводните книги на Крайсъл този апартамент се водеше като „Бюро за контакти с «Форд»“ вероятно поради близостта си до централното управление на Форд Мотър Къмпани. В действителност контактите на собственика бяха не с „Форд“, а с една гъвкава дългокрака брюнетка на име Елзи, която живееше тук безплатно и се водеше на ведомост в компанията на Крайсъл, макар кракът й никога да не беше стъпвал там. Срещу всичко това тя беше на разположение на Ханк Крайсъл един-два пъти седмично, понякога и по-често — според желанията му. Това състояние на нещата беше удобно както за нея, така и за него. Тактичен и деликатен, Крайсъл винаги телефонираше, преди да се появи, а Елзи от своя страна имаше грижата да му осигурява предимство.

Елзи, естествено, не можеше да знае, че Ханк Крайсъл притежава „бюра за контакти“ и с другите две големи корпорации — „Дженеръл Мотърс“ и „Крайслър“, които действуваха на абсолютно същия принцип.

В момента тя беше в кухнята, приключила с поднасянето на обяда. — Чакай! — възкликна Крайсъл. — Сетих се нещо. Ти познаваш ли Адам Трентън?

— Познавам го много добре.

— Искам да ме представиш. Говори се, че му предстои блестяща кариера, а в този бизнес никога не е излишно да имаш приятели по върховете.

Крайсъл говореше по своя характерен начин — с някаква странна смесица от прямота и незлобив цинизъм. Всичките му приятели — и мъже, и жени — го намираха за много приятен.

Елзи се върна при тях. От всяко нейно движение се излъчваше магнетична чувственост, подчертавана още повече от плътно прилепналата към тялото й проста черна рокличка. Бившият сержант от морската пехота нежно я плесна по задника.

— Ще ти уредя среща с него — обеща Брет, после се ухили. — Тук ли?

Ханк Крайсъл поклати глава.

— Не. Някъде през май ще направим едно събиране на езерото Хигинс. Ти ще определиш само датата, останалото е моя работа.

— Добре — кимна Брет. — Ще говоря с Адам и ще ти кажа. — Беше забелязал, че когато е в компания на Ханк, той неволно прибягва до характерните за приятеля му лаконични фрази. Знаеше какво ще бъде това Събиране, тъй като вече беше присъствувал на няколко подобни сбирки в потайната „колибка“ на Ханк Крайсъл. Бяха му харесали, тъй като у гостите липсваха всякакви задръжки.

Елзи седна зад масата и се залови с недовършения си обяд, а очите й непрестанно се местеха от единия към другия. От своите предишни посещения Брет вече знаеше, че тя обича да слуша, но рядко взема участие в разговорите.

— Какво те накара да се сетиш за Адам? — попита той Ханк.

— Орионът. Разбрах, че е одобрил предложените допълнения. Онези, дето трябваше да се направят в последния момент. Аз произвеждам едно от тях.

— Ти ли? И кое по-точно — ремъка или подовото усилване?

— Ремъка.

— Знаеш ли, че аз присъствувах на изпитанията? Това ще бъде огромна поръчка!

Крайсъл криво се усмихна:

— Именно. Тя или ще ме оправи, или ще ме довърши. Спешно ми искат пет хиляди бройки. Веднага. После — по десет хиляди на месец. Колебаех се дали да приема. Много са им къси сроковете. Много главоболия. Но те считат, че ще се справя.

Брет беше чувал, че Ханк Крайсъл се слави с твърдото спазване на договорните срокове — качество, което отделите за снабдяване на автомобилостроителните компании ценят особено високо. Ханк притежаваше рядката дарба да преустройва производството си така, че да спестява максимум средства и време. Макар и да не беше дипломиран инженер, той слагаше в джоба си мнозина, които бяха такива.

— Да пукна, ако някога съм допускал, че ти ще имаш нещо общо с ориона! — възкликна Брет.