Артър Хейли - Колела

Всяка една от случките, на които стана свидетел, разкриваше Смоуки в нова светлина, помисли си Адам.

— Предполагам, че бихте могли да видите всичко това и от гледната точка на клиента — вметна той. — Клиентът търси най-изгодното кредитиране, най-икономичната застраховка… Бързо разбира, че от търговеца няма да ги получи, и решава сам да си ги уреди. Знае, че в края на краищата именно той плаща отстъпката, която търговецът получава от банката или застрахователното дружество. И това става, като му начисляват най-различни добавъчни такси и разноски.

— Но и търговецът трябва да живее, нали? — мрачно отвърна Смоуки. — Освен това хората не се тревожат от неща, които не знаят.

В една от кабинките влезе възрастна двойка клиенти. Секунди по-рано, придружени от продавача, те бяха приключили с огледа на една от изложените коли Адам кимна и Смоуки включи микрофоните.

— … наистина се радвам, че се спряхте на нас, тъй като фирмата на мистър Стивънсън е почтена фирма и ние особено се радваме да обслужваме почтени клиенти.

— Много мило от ваша страна — отвърна жената.

— Мистър Стивънсън винаги ни е казвал: „Не искам да мислите за продаваната от вас кола. Искам да мислите как по най-добър начин да обслужите хората… Така че след две години отново да дойдат при нас, а след още две пак …“

— Наистина ли сте казвали това? — учудено попита Адам.

— Ако не съм — би трябвало да го кажа! — ухили се търговецът.

През следващите няколко минути слушаха условията на сделката. Възрастната двойка се колебаеше относно крайната сума, която представляваше разликата между оценката на старата им кола и цената на новата. Съпругът обясни, че живеят само от неговата пенсия.

Продавачът словоохотливо обясняваше:

— Вижте какво, хора, изготвил съм ви най-добрия възможен договор Но тъй като cтe почтени, реших да опитам още нещо за вас. Не е разрешено, но ще го направя. Ще направя нов, още по-изгоден договор и ще се опитам да го пробутам на шефа.

— Не зная дали е редно — колебливо се обади жената.

— Оставете това на мен — успокои я продавачът. — Има дни в които шефът е в добро разположение на духа. Да се надяваме, че днешният ден е такъв Ето какво мисля да му предложа…

Сборът от отстъпките възлизаше на около сто долара от първоначалната цена и Смоуки с доволен вид изключи уредбата.

След минута на вратата се почука и в кабинета влезе продавачът с комплект документи в ръка.

— Здрасти, Алекс — поздрави го Смоуки. После представи Адам и добави: — Не се притеснявай, Алекс, наш човек е.

— Приятно ми е да се запозная с вас, мистър Трентън — стисна ръката му продавачът, след което кимна към кабинката долу и попита: — Бяхте ли се включили, шефе?

— Разбира се. За съжаление днес съм в лошо настроение, нали? — усмихна се търговецът.

— Да — отвърна на усмивката му продавачът. — Много жалко!

Докато разговаряше, Смоуки нанасяше поправките си върху документите за продажба. После хвърли поглед върху часовника си и въздъхна:

— Според мен мина достатъчно време.

— Предполагам — кимна продавачът. — Беше ми много приятно, мистър Трентън.

Двамата със Смоуки излязоха от кабинета и се спряха на външната площадка. След миг целият магазин се разтресе от крясъците на Стивънсън:

— Какви ги вършиш? Искаш да фалирам, така ли?

— Нека ви обясня, шефе…

— Ще ми обяснява! Кой ти иска проклетите обяснения? Нали виждам цифрите! За мен това си е чиста загуба!

Хората в изложбената зала вдигнаха глави и с интерес отправиха погледи към мецанина. Не направи изключение и възрастната двойка в първата кабинка.

— Тези хора са добри клиенти, шефе! — Продавачът крещеше не по-малко от Смоуки. — Нали все пак искаме да правим бизнес?

— Именно бизнес, а не благотворителност!

— Аз само се опитах…

— А защо не се опиташ да си потърсиш друга работа, а?

— Шефе! Ще уредя всичко както трябва… Хората са разумни.

— Разумни! Искат да ми одерат кожата!

— Вината е моя, шефе. Те нямат нищо общо. Просто си помислих, че ще може…

— Нашата фирма винаги предлага най-изгодните за клиента договори! Печалбата ни е колкото да си покрием разноските. Това ясно ли ти е?

— Да, шефе.

Спорът продължаваше да се води на висок глас. Адам забеляза, че двама от продавачите с мъка прикриват усмивките си. Но възрастната двойка изглеждаше сериозно загрижена.

— Я дай тия документи! — извика търговецът на тръгналия да си върви продавач През отворената врата Адам видя как Смоуки сграбчи договора за продажба и се направи, че пише нещо върху него. Естествено, върхът на писалката му изобщо не докосваше хартията. След миг тръсна цялата купчина в ръцете на продавача и прогърмя: