Артър Хейли - Колела

— Ами… — Жената се поколеба, после кимна: — Да, разбира се.

От това, което Адам беше чувал, той лесно можеше да отгатне какви мисли се въртят в главата на продавача. При всяка продажба на кредит банките и останалите кредитни институти правят известна отстъпка в полза на търговеца. Обикновено размерът й е в рамките на сто долара, а в редки случаи и повече. Банките бързат да реализират плащането, за да изпреварят конкуренцията. При някоя по-затегната сделка търговецът прибягва до последна отстъпка, тъй като има предвид именно отпуснатия кредит. Мотивите му са ясни — дори и с по-малка печалба, сделката си е сделка и не трябва да се изпуска.

Сякаш прочел мислите му, Смоуки промърмори:

— Чък знае какво трябва да направи. Никак не ни е приятно да си губим отстъпките, но понякога се налага.

В кабинката продавачът отново заговори:

— Може би ще можем да направим нещо… Предлагам…

Смоуки щракна ключа и гласовете заглъхнаха.

В залата се бяха появили нови посетители и някои от тях се насочиха към една от кабинките. Смоуки обаче не изглеждаше доволен.

— Трябва да продавам по две хиляди и петстотин коли годишно, за да бъде фирмата рентабилна — изръмжа той. — А търговията не върви и не върви!

На вратата се почука и в кабинета се появи продавачът, който обслужваше самотната клиентка. Подаде на шефа си куп документи за продажба. Смоуки им хвърли един поглед и заядливо каза:

— Тая те надхитри! Можеше да не й сваляш цяла стотачка! Щеше да е доволна и на петдесет!

— Друга — да, но не и тая! — За миг продавачът спря поглед върху Адам, после продължи: — Тая е хитра! Оттук не можеш да видиш всичко, шефе… Очите на хората например. Тая долу има твърд поглед, можеш да ми вярваш!

— Ти пък как го забеляза? Докато паричките ми изтичаха, ти не си я гледал в очите, а в полата! И, разбира се, беше надхитрен!

Продавачът обидено замълча, а Смоуки драсна подписа си върху документите.

— Колата да се подготви за експедиция!

Двамата проследиха пътя на продавача от мецанина до остъклената кабинка, където чакаше жената.

— По отношение на продавачите си човек никога не трябва да забравя едно основно правило — продума Смоуки. — Да им плаща добре, но постоянно да ги държи в напрежение и да не им се доверява! Повечето от тях са готови за един петдесетак под масата да осигурят на клиента каквото си поиска — я изгодна сделчица, я още по-изгоден кредит… И то с такава лекота, с каквато издухват носа си!

Адам посочи таблото с бутоните и след миг отново слушаха разговора между излезлия преди малко продавач и неговата клиентка:

— … вашият екземпляр. Този остава за нас.

— Подписано ли е всичко?

— Разбира се! — Явно облекчен от приключването на сделката, продавачът се наведе през бюрото и посочи: — Ето, това тук е подписът на шефа.

— Добре. — Жената сгъна договора за продажба и обяви: — Докато ви нямаше, размислих и реших да не вземам колата на кредит. Ще платя в брой. Сега ви оставям чек за депозит, а разликата ще платя в понеделник, като дойда за колата.

В кабинката настъпи тишина.

Смоуки Стивънсън удари, с юмрук по месестата си длан.

— Хитра кучка!

Адам въпросително го погледна.

— Тая мръсница е планирала всичко предварително! — поясни търговецът. — През цялото време е знаела, че няма да купува на кредит!

От кабинката долетя колебливият глас на продавача:

— Така ли? Това би могло да промени нещата…

— Да промени какво? Цената на колата ли? — запита жената, после хладно добави: — Не виждам по какъв начин, освен ако сте скрили от мен някоя допълнителна такса. Но Законът за почтена търговска дейност…

Смоуки се втурна към бюрото, грабна един телефон и трескаво навъртя няколко цифри. Адам видя как долу продавачът се пресегна за слушалката.

— Нека тая крава се маха по дяволите с проклетата си кола! — разярено нареди шефът. — Ще изпълним договорните си задължения!

После тресна слушалката и изръмжа:

— Но само да има късмет да ми дойде за сервиз след изтичане на гаранцията! Тогава ще съжалява истински!

— Вероятно и за това е помислила — меко продума Адам.

Сякаш чула думите му, жената вдигна поглед към мецанина и се усмихна.

— Много умници се навъдиха напоследък! — въздъхна Смоуки и се върна при изправения до стъклото Адам. — Вестниците пишат какви ли не дивотии, драскачите им си завират носовете къде ли не, а хората после четат боклуците им! — Търговецът се наведе, огледа изложбената зала и продължи: — И какво остава в крайна сметка? Някои, като оная долу, първо отиват в банката и си уреждат кредит. После идват при нас, ама не казват нищо. Карат ни да мислим, че ние ще осигурим и кредита, за което получават съответната отстъпка. Накрая свалят картите си и ние няма къде да мърдаме. Търговец, който откаже да изпълни задълженията си по редовно подписан договор, може да си навлече големи неприятности. Същото е и при застраховките — ние имаме интерес да застраховаме колите, които продаваме, защото ни отпускат добра комисиона. А при продажбата на кредит правим и застраховка „Живот“, която е още по-изгодна. — Той млъкна за момент, после с усмивка добави: — Добре, че тая долу не ни сви някой номер и със застраховката!