Артър Хейли - Колела

— Не трябва в никакъв случай да му даваме възможност да изчезне от Детройт — отбеляза Брет.

— И аз мисля така, — отвърна Уингейт.

И двамата знаеха за какво говорят — без съмнение биха се опитали да му помогнат, ако престъплението беше по-леко. Но тук ставаше въпрос за убийство.

— Нуждаем се от това, което този човек никога не е притежавал — най-добрия адвокат, който може да се купи с пари!

— Той няма пари.

— Аз ще ги събера. Част ще дам от себе си, а ще намеря и други, които биха помогнали — Брет вече мислеше към кого ще се обърне — познаваше хора, които не мислят за благотворителност, а наистина държат на социалната справедливост, лишена от расови предразсъдъци.

— Ще трябва да се предаде в полицията — въздъхна Уингейт — Друг начин няма. Но ако намерим добър адвокат, той може да осигури специална охрана в затвора.

Мислено се запита доколко може да бъде ефективна една такава охрана, с адвокат или без него.

— А може и да се измъкне от цялата бъркотия, ако в съда има добър защитник — добави Брет.

— Може.

— Ще направи ли Найт това, което му кажем?

— Положително — кимна Уингейт.

— Тогава още утре сутринта тръгваме да търсим адвокат. Той ще уреди и въпроса с предаването в полицията. А за тази вечер ще е най-добре, ако Роли и момичето му дойдат да спят у дома.

Човекът от „Кадри“ му хвърли един бегъл поглед.

— Сигурен ли сте?

— Разбира се. Освен ако не предложите нещо по-добро.

Ленард Уингейт поклати глава. Беше доволен, че откри Брет Делъсантоу, черпеше увереност от самото му присъствие и трезвите му преценки, въпреки че нищо от това, което младият дизайнер беше казал или извършил до този момент, не се различаваше съществено от собствените му убеждения. У него съществуваше вродено чувство на лидер и опитният Уингейт съвсем съзнателно го признаваше за такъв. Запита се дали Брет ще бъде доволен, ако цял живот си остане един обикновен, макар и безспорно талантлив дизайнер.

Стигнаха до пресечката на Блейн и Дванайсета улица. Пред порутената сграда с олющена боя на фасадата слязоха от колата и Уингейт внимателно я заключи.

Както обикновено навсякъде се разнасяше вонята на гниеща смет.

Докато се изкачваше по паянтовото дървено стълбище до третия етаж, Уингейт си спомни, че трябва да каже името си на барикадиралите се в квартирата Роли и Мей-Лу. Оказа се обаче, че това е излишно.

Вратата, която ги беше предупредил да заключат, зееше широко разтворена. Бравата беше разбита от явно нанесен със страшна сила удар и частите й се въргаляха наоколо.

Ленард Уингейт и Брет влязоха в жилището и завариха Мей-Лу, която тъпчеше протрит картонен куфар с разни парцали.

— Къде е Роли? — попита я Уингейт.

— Отиде си — отвърна момичето, без да вдига глава.

— Къде си отиде?

— Дойдоха някакви хора и го взеха.

— Кога?

— Малко след като излязохте, мистър. — Тя вдигна глава и в очите й проблеснаха сълзи.

— Слушай! — викна Брет. — Опиши ни външния им вид, за да предупредим полицията!

Ленард Уингейт поклати глава. Беше твърде късно. Още от началото на тая история имаше чувството, че е закъснял. Знаеше какво трябва да направят двамата с Брет — да си тръгнат и подобно на хиляди жители на Детройт просто да забравят…

Брет мълчеше.

— Какво смяташ да правиш сега? — обърна се Уингейт към момичето.

— Ще се оправя — отвърна то и затвори капака на куфара.

Брет понечи да бръкне в джоба си, но Уингейт с жест го спря:

— Оставете това на мен!

После извади всичките пари, които имаше у себе си, и без да ги брои, ги тикна в ръката на Мей-Лу.

— Съжалявам! — промълви той. — Предполагам, че сега това няма никакво значение, но наистина съжалявам!

Обърнаха се и заслизаха по стълбите.

Когато наближиха колата, откриха, че дясната й врата виси на пантата си със счупено стъкло. Двата шлифера бяха изчезнали от задната седалка.

Ленард Уингейт стисна главата си с ръце, а когато я вдигна, Брет видя сълзи в очите му.

— О, господи! — изстена Уингейт и вдигна ръце към черното нощно небе. — О, господи, какъв жесток град!

Трупът на Роли Найт не беше открит никъде. Той просто изчезна.

— Не става въпрос за мен, а за теб — каза Адам и погледна Брет Делъсантоу. — Нямаше да ти бъда истински приятел, ако не ти кажа, че избързваш и допускаш огромна грешка!

Наближаваше полунощ и петимата — Адам, Ерика, Барбара, Брет и Ленард Уингейт, седяха в апартамента на младия дизайнер. Само преди половин час Брет и Ленард Уингейт се бяха върнали от черното гето. Разговорът не вървеше. Когато изчерпаха темата за Роли Найт, Брет им съобщи за намерението си да напусне автомобилната промишленост, възнамерявайки да подаде оставката си още на следващия ден.