Артър Хейли - Колела

— Бъди спокоен — отвърна Миксън. — Ще измисля каквото трябва.

— Ще бъда наистина спокоен, ако съм сигурен, че няма да докопаш шишето — изгледа го изпод вежди Смоуки.

Приличащият на хрътка началник-сервиз вдигна тържествено ръка й заяви:

— Докато трае всичко това, няма да близна дори и чаена лъжичка!

От опит Смоуки знаеше, че веднъж дадено, обещанието ще бъде спазено, но също така от опит беше сигурен, че времето на опустошителния запой наближава. Като шеф той рядко прибягваше до подобни предупреждения, но сега искаше да бъде абсолютно сигурен, че през следващите четирийсет и осем часа Винс Миксън ще бъде налице.

— А километражите? — сети се началникът на сервиза. — Колите сигурно са навъртели по неколкостотин мили.

Смоуки се замисли. Тук съществуваше реална опасност — някои банкови ревизори бяха запознати с триковете на търговците и подлагаха на щателна проверка именно километражите на новите коли. Всяко превъртане на показанията се наказваше от закона, освен това тазгодишните модели пристигаха с фабрично пломбирани километражи.

— На тоя свят няма нищо, дето да не може да бъде разпломбирано — разсея съмненията му Миксън, след което измъкна от джоба си комплект миниатюрни гаечни ключове с особена форма. — Виждаш ли ги? Прозводство на специализираната фирма „Експърт Спешълти“ в Грийнвил, Южна Каролина. Всеки може да си ги купи и трябва да ти кажа, че вършат страшна работа. Няма километраж да им устои — само казваш колко да посочва!

— Ами новите модели с белите ограничители, които падат веднага, ако решиш да превърташ цифрите?

— Пластинките се пластмасови и се чупят при външна намеса. Но фирмата, която продава тези ключове, пусна на пазара и комплекти от тези пластинки, които не се чупят. Долар парчето. Вече си доставих две дузини, а поръчах и още. — Винс Миксън се ухили: — Остави тая работа на мен, шефе. Ще върна всеки километраж, който показва повече от петдесет изминати километра. А преди да върнем колите на собствениците, ще ги наглася както са си били.

Смоуки доволно потупа своя служител по рамото.

— Винс, както винаги ние сме в отлична форма!

Някъде към единайсет сутринта на следващия ден това изявление се превърна в действителност.

Точно според прогнозата на Смоуки три коли не се появиха, но останалите десет бяха напълно достатъчни за начинанието им. В сервиза беше прекратена всякаква търпяща отлагане работа и всички работници се заеха с миене, чистене и боядисване на гумите. Лично Винс Миксън откара в склада първите обработени коли.

А банковите ревизори бяха започнали работа точно според подреждането на имената в продиктувания от Иоланца списък, което беше добра новина. Двама or тримата търговци, на които Смоуки се беше обадил, вече телефонираха за пристигането на ревизорите. От всичко това можеше да се заключи, че ревизията на „Стивънсън Мотърс“ ще започне утре, макар че фирмата беше готова за нея още днес следобед.

Смоуки нямаше причини за тревога, ако, разбира се, истинското състояние на стоковите му запаси остане в тайна през днешния и утрешния ден. В общи линии бизнесът му вървеше много добре, фирмата му беше солидна и тон беше сигурен, че само след около месец ще оправи счетоводството си и дефицитът му ще бъде почти напълно ликвидиран. Само пред себе си призна, че този път беше попрекалил. Но и друг път му се беше налагало да рискува — в противен случай едва ли би съумял да се задържи на гребена на вълната.

В единайсет и половина Смоуки се оттегли на почивка в кабинета си, където му беше поднесена обичайната смес от кафе и коняк. В същия час, незабелязан от никого, в магазина влезе Адам Трентън.

Посещенията на Адам — вече няколко на брой от началото на годината — постепенно започнаха да притесняват Смоуки. А в ден като днешния направо му беше неприятно да го види.

— А, здравейте! — учудено продума търговецът. — Не знаех, че имате намерение да ни посетите.

— Вече цял час съм тук — отвърна Адам. — Бях в сервиза. — Изражението му беше такова, че Смоуки притеснено се размърда в креслото си.

— Все пак бихте могли да ме уведомявате предварително за посещенията си — изръмжа той. — Тази фирма е моя в края на краищата…

— Щях да постъпя точно така, ако още в началото не бяхте ми казали… — Адам разтвори една черна пластмасова папка, от която не се разделяше при своите посещения тук, и започна да я прелиства: — Ето … „за вас всичко тук е широко отворено, все едно, че е публичен дом с вдигнат покрив… Можете да прегледате счетоводните ни книги, досиетата, складовата наличност — всичко, на което има законно право вашата сестра.“ Това са ваши думи. А по-късно ми казахте…