Артър Хейли - Колела

— Допускаме, че известно количество изгорели газове проникват в купето поради лошо уплътнение на ауспуховите тръби. Вие и хората, които возите с вас, няма да го усетите, но все пак съществува известна опасност. Откровено да ви кажа, че подобен дефект открихме в две от получените през тази седмица коли и решихме да проверим всички продадени бройки от тази партида, за да бъдем сигурни. Неприятно ми е да говоря за това, но става дума за малък пропуск от страна на производителя.

— Зная много добре как стават подобни неща и без да ми го казвате — отвърна клиентът. — Аз също съм в този бизнес и непрекъснато ми се налага да се боря с подобни проблеми. Днес е пълно с хора, на които изобщо не им пука! Ето защо ценя високо вашето отношение към клиентите!

— В моята фирма такова отношение е закон! — обяви Смоуки. — Уверен съм, че и вие прибягвате до подобни закони във вашата. Значи можем да разчитаме, че утре сутринта колата ви ще е тук?

— Разбира се. Ще я докарам рано.

— Ох, камък ми падна от сърцето! Цялата услуга ще бъде безплатна, разбира се, но за всеки случай ще ви помоля утре да карате колата си с отворен прозорец! — Артистът у Смоуки никога не пропускаше да се прояви.

— Благодаря за съвета. А ще ви кажа и още нещо, мистър. Впечатлен съм от вашето отношение и няма да се учудя, ако след време отново се обърна Към вас!

С широка усмивка на уста, Смоуки положи слушалката.

Някъде към единайсет Лоти Потс и, нейният работодател се събра-ха да сверят получените резултати. Счетоводителката беше убедила четирима собственици да докарат колите си, а Смоуки — петима. Девет коли бяха напълно достатъчни, ако, разбира се, всички се появят. Но до утре сутринта има много време и някои от собствениците спокойно можеха да се откажат. Решил да се застрахова, Смоуки избра още осем имена от списъка и двамата с Лоти продължиха да въртят телефоните. Към обяд притежателите на тринайсет коли се бяха съгласили, под въздействието на най-разнообразни доводи, да върнат своите возила във фирмата „Стивънсън Мотърс“

След това Смоуки проведе разговор с началника на сервиза Винс Миксън.

Жизнерадостен и приличащ на хрътка плешивец, Миксън наближаваше седемдесетте, но въпреки това ръководеше сервиза като опитен метрдотел. Имаше рядката дарба да определя повредата на всеки модел кола за броени секунди, освен това беше мнoгo добър организатор и се харесваше на клиентите. Но имаше и една сериозна слабост — беше алкохолик. Десет месеца в годината не близваше нито капка, но през останалите така се запиваше, че забравяше всичко на света, включително и работата си.

Едва ли някой друг работодател би търпял това положение и Миксън отлично го знаеше. А знаеше и друго — изгуби ли работата си, шансовете му да намери друга на тази възраст бяха съвсем нищожни. От своя страна Смоуки беше претеглил всички плюсове и минуси и както винаги безпогрешно беше открил изгодата за себе си. Когато не пиеше, Винс Миксън работеше великолепно, а когато влезеше в пиянския си цикъл, Смоуки съумяваше да се оправи и без него. Между двамата не съществуваха проблеми от морален характер и в ситуация като тази Смоуки можеше да разчита изцяло на Миксън.

Заеха се да организират утрешната работа.

Всяка пристигнала кола щеше да бъде щателно измита и почистена с прахосмукачка. Моторите също щяха да бъдат забърсвани, за да се застраховат срещу евентуалното хрумване на някой ревизор да повдигне капаците им. Всички лични вещи на собствениците щяха да бъдат извадени от колите, поставени в пластмасови пликове и надписани, за да могат да бъдат върнати обратно. Регистрационните номера също щяха да бъдат свалени, като и тук щяха да се водят най-внимателни сметки за избягване на евентуалните грешки. Гумите щяха да бъдат боядисани с черна боя, особено там, където протекторът е влизал в съприкосновение с пътната настилка.

След приключването на тези операции колите (най-вероятно десетина на брой) щяха да бъдат закарани в ограденото с телена мрежа празно място зад магазина, което служеше за склад на още непродадените коли.

И това беше всичко. Никой нямаше да се занимава повече с тях и два дни по-късно собствениците им щяха да си ги получат в абсолютно същото състояние, в което ги бяха докарали.

Междувременно обаче ревизорите щяха да ги включат в преброяването си и Смоуки се надяваше, че банката ще остане доволна от стоковата му наличност.

— Тия типове може би няма да се появят преди вдругиден — замислено промълви той. — А хората ще си искат колите още утре вечер. Следобед ще трябва пак да ги изредиш и да намериш някакъв претекст за задържането им.