Артър Хейли - Колела

Лицето на конгресмена бавно започна да порозовява, но въпреки това Адам продължи:

— Един сенатор настоява в срок от пет години да се забранят всички автомобили, които имат двигатели с вътрешно горене, макар и да няма никаква представа какво трябва да ги замени! Е, ако това наистина се случи, ще има и известна полза — той няма да има възможност да обикаля насам-натам и да държи глупави речи! В някои щати бяха заведени съдебни процеси срещу нас с цел да ни накарат да изтеглим от употреба всички произведени след хиляда деветстотин петдесет и трета година коли и да ги оборудваме в съответствие с днешните стандарти за опазване на околната среда. Стандарти, които в Калифорния бяха утвърдени през шейсет и шеста година, а в останалите щати — едва през шейсет и осма!

— Това са крайности! — възрази конгресменът. Явно чашата в ръката му не беше първата, тъй като говореше леко завалено.

— Съгласен съм. Но те доста добре илюстрират онова, което почти всеки божи ден слушаме от законодателите, а доколкото си спомням, въпросът ви беше точно в тази насока!

— Вярно, въпросът беше точно такъв! — жизнерадостно потвърди отново изскочилият отнякъде Крайсъл. — Внимавай, Уди! Тези детройтски момчета имат глави на раменете си и ги използуват доста по-добре от някои хора във Вашингтон! — Той приятелски шляпна конгресмена по рамото.

— Няма да повярвате — обърна се конгресменът към околните, — че някога с този тип Крайсъл служихме заедно в морската пехота и той ми козируваше!

— Е, щом само това ти липсва, генерале… — Все още в елегантните си бермуди, Ханк Крайсъл застана мирно и по безупречен начин отдаде чест. След което остро нареди: — Стела! Едно питие на сенатора!

— Съвсем не бях генерал — с шеговито разочарование призна конгресменът. — Просто един страхлив полковник и нищо повече! А и сенатор не съм!

— Ти никога не си бил страхливец, Уди! — успокои го Крайсъл. — А сенатор скоро ще станеш! Вероятно през трупа на автомобилната промишленост!

— Ако съдя по теб и тази къщичка, този труп изглежда дяволски привлекателен! — Конгресменът спря поглед на Адам и добави: — Имате ли желание да сразите окончателно бедните политици?

— Само още мъничко — усмихна се Адам. — Някои от нас са на мнение, че законодателите трябва да предприемат някакви практически стъпки в положителна посока, вместо да повтарят като папагали обвиненията на нашите противници.

— И какви по-точно?

— Ами да речем, закони, които биха донесли полза на цялото общество. Например закон за опазване на чистия въздух… Да, да, зная, че вече наистина има разпоредби срещу замърсяването на въздуха от автомобилите. И повечето от нас ги намират за добри и съвсем навременни… даже и за малко закъснели.

Адам почувствува, че групата около тях се е увеличила, а страничните разговори са намалели. Пое дъх и продължи:

— Но хората като вас искат от хората като нас да създадем такова приспособление, което би задържало вредните газове през целия експлоатационен живот на колата без никакъв контрол или ремонт. Това е чиста безсмислица — все едно да искате създаването на вечен двигател. Но от какво имаме нужда в действителност тогава? Имаме нужда от един строг закон, който да предвижда периодична проверка на приспособленията за задържане на вредните газове, за тяхната поправка и подмяна, когато е наложително. Но това би бил един крайно непопулярен закон, защото хората пет пари не дават за замърсяването на въздуха и мислят единствено за собственото си удобство. Ето защо политиците се опасяват от приемането на подобен закон.

— Не е вярно, че хората не дават пет пари за замърсяването! — разгорещено отвърна конгресменът. — Разполагам с доста писма от своите избиратели, които ще ви убедят в противното!

— Отделни индивиди действително проявяват загриженост по този въпрос. Но обществото като цяло е напълно безразлично. От две години насам произвеждаме приспособления за пречистване на вредните газове. Специално предназначени за стари модели коли — подчерта Адам. — Струват само двайсет долара заедно с монтирането и ние знаем , че работят много добре. Намаляват значително количеството на вредните газове в атмосферата и действително правят въздуха по-чист. При всякакви условия. Рекламирахме ги по телевизията, радиото, печата. Никой обаче не ги купува. Всякакви други допълнителни аксесоари като разните му там гуми с бели кантове и стереокасетофони се продават като топъл хляб дори и когато става въпрос за стари коли! Но никой не проявява интерес към прибора за ограничаване на вредните газове. Той е най-непродаваемата стока, която сме произвеждали! А онези, за които ме питате — законодателите, готови да ни четат нотации веднага след като изписка някой от техните избиратели, — те именно проявяват най-малък интерес от всички!