Самюъл Хънтигтън - Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

Източник: Paul Bairoch, „International Industrialization Levels from 1750 to 1980“, Journal of European Economic History, 11 (Fall 1992), 269–334.

Източници: Процентите за 1950, 1970, 1980 г. са изчислени на базата на постоянните доларови данни от Хър-бърт Блок, The Planetary Product in 1980: A Creative Pause! (Washington D.C. Bureau of Public Affairs, U.S. Dept. of State, 1981, pp. 30–45. Процентите за 1992 г. са изчислени на базата на данни на Световната банка за паритета на покупателната способност в таблица 30 на World Development Report 1994 (New York Oxford University Press).

Възможно е през по-голямата част от историята Китай да е разполагал с най-голямата икономика в света. Разпространението на технологиите и икономическото развитие на незападните общества през втората половина на XX в. довеждат до връщане към историческия образец. Това ще бъде бавен процес, но до средата на XXI в., ако не и преди това, разпределението на икономическия продукт и на произведената продукция между водещите цивилизации по всяка вероятност ще наподобява това от 1800 г. Двестагодишният западен „блик“ върху световната икономика ще приключи.

Военен потенциал. Военната мощ има четири измерения: количествено — изразяващо се в броя на хората, оръжията, оборудването и ресурсите; технологично — изразяващо се в ефективността и степента на съвършенство на оръжията и оборудването; организационно — изразяващо се в съгласуваността, дисциплинираността, тренираността и морала на войските, както и в отношението между ефикасност на командването и адекватност на контрола; и социетално — изразяващо се в способността и готовността на обществото да прилага ефикасно военна сила. През 20-те години на XX в. Западът има огромно предимство във всяко едно от тези измерения. Оттогава насам военната мощ на Запада отслабва в сравнение с мощта на останалите цивилизации, отслабване, намиращо израз в изменящия се баланс на военнослужещите, който е някакво измерение, макар и не най-важното, на военния потенциал. Модернизацията и икономическото развитие пораждат ресурсите и желанието на държавите да развиват военния си потенциал и твърде малко са страните, които не успяват да направят това. През 30-те години на нашия век Япония и Съветският съюз създават могъщи военни сили, нещо, което те демонстрират през Втората световна война. През периода на Студената война Съветският съюз разполага с една от двете най-сериозни армии в света. Понастоящем Западът има монопол над възможността да се разполагат значителни военни сили по всички краища на земното кълбо. Не е сигурно дали това ще продължи и в бъдеще. До голяма степен обаче е сигурно, че нито една незападна страна или групи от страни няма да имат подобна възможност през следващите десетилетия.

Като цяло в годините след Студената война се наблюдават пет основни тенденции в развитието на световния военен потенциал:

Първо: Въоръжените сили на Съветския съюз престанаха да съществуват скоро след като престана да съществува самият Съветски съюз. Освен Русия само Украйна наследи значителен военен потенциал. Руските войски бяха силно намалени по численост и се оттеглиха от Централна Европа и от балтийските държави. Варшавският договор прекрати съществуването си. Беше изоставена целта да се конкурира американският флот. Военните съоръжения бяха или ликвидирани, или оставени на произвола на съдбата, което ги направи неефективни. Драстично бяха намалени бюджетните субсидии за отбрана. Всред командния и нисшия състав на армията настъпи деморализация. Същевременно руските военни предефинираха своята мисия и доктрината си, преструктурирайки се за новата роля да защитават руснаците и да се справят с регионалните конфликти в близката чужбина.