Самюъл Хънтигтън - Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

Здесь есть возможность читать онлайн «Самюъл Хънтигтън - Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Сблъсъкът на цивилизациите“ е една от най-значимите книги, появили се след края на Студената война.
Хенри Кисинджър Върховно интелектуално постижение, смело, провокативно и наситено с въображение. Основополагащ и оригинален труд, който ще предизвика революция в представите ни за международна политика.
Збигнев Бжежински Пришпорена от модернизацията, световната политика се преструктурира съобразно културни критерии. Сближават се народи и страни със сходни култури. Народите и страните с различни култури се разединяват. Съюзи, дефинирани от идеологията и от отношенията между свръхсилите, отстъпват място на съюзи, основаващи се на обща култура и цивилизация. Политическите граници се преначертават така, че да съвпаднат с културните граници: етнически, религиозни и цивилизационни. Културни общности заменят блоковете от периода на Студената война, а разломите между цивилизациите се превръщат във фронтови линии на глобалната политика.
Самюъл Хънтингтън Историята на човечеството е история на цивилизациите… Всяка цивилизация разглежда себе си като център на света и пише собствената си история като основен драматичен сюжет в историята на човечеството.
* * *

Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Територия и население. През 1490 г. западните общества контролират по-голямата част от европейския полуостров извън Балканите или около 1,5 милиона кв. мили от общата сухоземна площ, която (без Антарктика) е 52,2 милиона кв. мили. Към 1920 г., в апогея на териториалната си експанзия, Западът непосредствено властва върху 25,5 кв. мили, или над близо половината от повърхността на земята на планетата. Към 1993 г. териториалният контрол е намален наполовина, на около 12,7 милиона кв. мили. Западът е стеснен обратно до първоначалното си европейско ядро, към което се прибавят просторните, обитавани от заселници, земи в Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В противоположност на това територията на независимите ислямски общества нараства от 1,8 милиона кв. мили през 1920 г. до над 11 милиона кв. мили през 1993 г. Подобни промени се наблюдават и що се отнася до контрола над населението. През 1900 г. хората от западната цивилизация съставляват грубо казано 30% от населението на света, а западните държави управляват почти 45% от това население, съответно 48% през 1920 г. През 1993 г., с изключение на някои малки имперски останки като Хонконг, западните правителства управляват само западно население. Представителите на западните общества съставляват малко над 13% от човечеството и вероятно ще намалеят до 11% в началото на следващия век и до 10% към 2025 г. 116Що се отнася до цялото население, през 1993 г. Западът се нарежда на четвърто място след синоистката, ислямската и индуистката цивилизация.

Следователно в количествено отношение хората от западните общества представляват непрекъснато намаляващо малцинство от световното население. В качествено отношение също се променя балансът между Запада и другите народи. Незападните народи започват да живеят по-здравословно, стават все по-урбанизирани, по-грамотни и по-добре образовани.

В началото на XX в. процентът на детската смъртност в Латинска Америка, Африка, Близкия изток, Южна Азия, Източна Азия и Югоизточна Азия възлиза на 30% от броя на новородените, в сравнение с 50% трийсет години преди това. Продължителността на живота в тези райони се е увеличила чувствително, като в Африка повишението е с 11 години, а в Източна Азия с 23 години. В началото на 60-те години по-голямата част от Третия свят грамотното население възлиза едва на една трета. В началото на 90-те години са много малко страните, ако изключим африканските, в които грамотното население е по-малко от половината. Около 50% от населението на Индия и 70% от населението на Китай може да чете и пише. През 1970 г. нормата на грамотност в тези страни възлиза на 41% от грамотното население на развитите страни; през 1992 г. тази цифра е вече 71%. В началото на 90-те години във всички региони, с изключение на Африка, системата на начално образование вече обхваща всички, подлежащи на обучение. Още по-важно е, че в началото на 60-те години по-малко от една трета от населението на училищна възраст в Азия, Латинска Америка, Близкия изток и Африка получава средно образование; в началото на 90-те години, ако изключим Африка, в системата на средното образование се включва половината от децата на съответната възраст. През 1960 г. числеността на градското население в по-слабо развитите страни съставлява по-малко от една четвърт от общия брой на населението. В периода между 1960 г. и 1992 г. процентите на градското население нарастват по следния начин: в Латинска Америка — от 49% на 73%; в арабските страни — от 34% на 55%; в Африка — от 14% на 29%; в Китай от 18% на 27% и в Индия — от 19% на 26%. 117Тази промени в процентите на грамотността, образованието и нарастването на числеността на градското население създават условия за зараждане на социално мобилизирано население с нараснали възможности и по-високи очаквания, което би могло да бъде активизирано за политически цели, нещо невъзможно по отношение на неграмотните селяни.

Социално мобилизираните общества са по-силни общества. През 1953 г., когато по-малко от 15% от населението на Иран е грамотно и по-малко от 17% е съсредоточено в градовете, Кърмит Рузвелт и няколко агенти на ЦРУ твърде лесно успяват да потушат бунт в този регион и да възстановят шаха на трона му. През 1979 г., когато 50% от иранците са грамотни, а 47% живеят в градовете, никаква военна намеса на САЩ не би могла да задържи шаха на трона му. Все още значителна пропаст разделя китайците, индийците, арабите и африканците от хората на Запада, японците и руснаците. Тя обаче бързо се стеснява. Същевременно се отваря друга пропаст. Средната продължителност на живота на западните хора, японците и руснаците постоянно се повишава и всe по-големите групи на пенсионираното население налага все по-голямо бреме върху тези, които работят. Другите цивилизации са обременени от големия брой деца, но децата са бъдещите работници и войници.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред»

Обсуждение, отзывы о книге «Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x