Самюъл Хънтигтън - Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред

Braudel, On History, pp. 177–181, 212–214 и History of Civilizations, pp. 4-5; Gerrit W. Gong, The Standard of „Civilization“ в International Society (Oxford: Clarendon Press, 1984), pp. 8Iff, pp. 97-100; Wallerstein, Geopolitics and Geoculture, pp. 160ff, 215ff.; Arnold J. Toynbee, Study of History, X, 274–275 и Civilizations on Trial (New York: Oxford University Press, 1948), p. 24.

Braudel, On History, p. 205. За разширен преглед на дефинициите за култура и цивилизация и особено за немското разграничение, вж. A. L. Kroeber and Clyde Kluckhohn, Culture: A Critical Review of Concepts and Definitions (Cambridge: Papers of the Peabody Museum of American Archaeology and Ethnology, Harvard University, Vol. XLVII, No. 1, 1952), на различни места, но особено с. 15–29.

Bozeman, „Civilizations Under Stress“, p. 1.

Durkheim and Mauss, „Notion of Civilization“, p. 811; Braudel, On History, p. 177, 202; Melko, Nature of Civilizations, p. 8; Wallerstein, Geopolitics and Geoculture, p. 215; Dawson, Dynamics of World History, pp. 51, 402; Spengler, Decline of the West, I, p. 31. Интерес представлява фактът, че International Encyclopedia of the Social Sciences (New York: Macmillan and Free Press, ed. David L. Sills, vol. 17, 1968) не съдържа основна статия за „цивилизация“ или „цивилизации“. „Понятието за цивилизация“ (в ед. ч.) се разглежда като раздел на статията, озаглавена „Градска революция“, докато „цивилизациите“ (в мн. ч.) са споменати мимоходом в статията, озаглавена „Култура“.

Herodotus, The Persian Wars (Harmondsworth, England: Penguin Books, 1972), pp. 543–544.

Edward A. Tiryakian, „Reflections on the Sociology of Civilizations“, Sociological Analysis, 35 (Summer 1974), 125.

Toynbee, Study of History, I, 455, цитирано в Melko, Nature of Civilizations, pp. 8–9 и Braudel, On History, p. 202.

Braudel, History of Civilizations, p. 35 и On History, pp. 209–210.

Bozeman, Strategic Intelligence and Statecraft, p. 26.

Quigley, Evolution of Civilizations, pp. 146ff; Melko, Nature of Civilizations, pp. lOlff; вж. D. С Somervell, „Argument“ в направеното от него резюме на Arnold J. Toynbee, A Study of History, vols. 1–6 (Oxford: Oxford University Press, 1946), pp. 569ff.

Lucian W. Pye, „China: Erratic State, Frustrated Society“, Foreign Affairs, 69 (Fall 1990), 58.

Вж. Quigley, Evolution of Civilizations, chap. 3, pp. 77, 84; Max Weber, „The Social Psychology of the World Religions“, в From Max Weber: Essays in Sociology (London: Routledge, trans, and ed. H. H. Gerth and С Wright Mills, 1991), p. 267; Bagby, Culture and History, pp. 165-174; Spengler, Decline of the West, vol. II, p. 31ff.; Toynbee, Study of History, vol. I, p. 133; vol. XII, pp. 546-547; Braudel, History of Civilizations, на разл. места; McNeill, The Rise of the West, на разл. места и Rostovanyi, „Clash of Civilizations“, pp. 8–9.

Melko, Nature of Civilizations, p. 133.

Braudel, On History, p. 226.

Съществен е приносът към тази литература на един автор, който добре познава и двете култури. Вж. Claudio Veliz, The New World of the Gothic Fox (Berkeley: University of California Press, 1994).

Вж. Charles A. and Mary R. Beard, The Rise of American Civilization (New York: Macmillan, 2 vols., 1927) и Max Lerner, America as a Civilization (New York: Simon & Schuster, 1957). С патриотичен патос Лърнър заявява, че: „За добро или зло, Америка е това, което е — самостоятелна култура с типично за силните държави поведение и със собствено значение, нареждаща се до Гърция и Рим като една от забележителните цивилизации в историята.“ Той обаче признава, че „почти без изключение големите теории за историята не смятат Америка за самостоятелна цивилизация“ (с. 58–59).

Използването на „Изтока“ и „Запада“ за определяне на георафски области е объркващо и етноцентристко. „Северът“ и „Югът“ са всеобщо възприети като обусловени от двата полюса на света. Подобни ориентири не съществуват за „Запада“ и „Изтока“. Тук се поставя въпросът: На изток или на запад от какво? Всичко зависи от това къде се намирате. Допуска се, че първоначално „запад“ и „изток“ са били понятия, свързани със западната и източна част на Евразия. От американска гледна точка обаче Далечният изток е всъщност Далечният запад. През по-голямата част от историята на Китай „Запад“ е означавало Индия, докато в Япония под „Запад“ обикновено се е подразбирало Китай. William Е. Naff, „Reflections on the Question of «East and West» from the Point of View of Japan“, Comparative Civilization Review 13–14 (Fall 1985 & Spring 1986), 228.

За ролята на фрагментите на европейската цивилизация при създаването на нови общества в Северна Америка, Латинска Америка, Южна Африка и Австралия вж. Louis Hartz, The Founding of New Societies: Studies in the History of the United States, Latin America, South Africa, Canada, and Australia (New York: Harcourt, Brace & World, 1964).

Dawson, Dynamics of World History, p. 128. Вж. също Mary С. Bateson, „Beyond Sovereignity: An Emerging Global Civilization“, в R. B. J. Walker and Saul H. Mendlovitz, ed., Contending Sovereignities: Redefining Political Community (Boulder: Lynne Rienner, 1990), pp. 148–149.

Тойнби класифицира както Теревада, така и ламаизма като фосилни цивилизаци — Study of History, I, 35, 91–92.

Как стои въпросът с еврейската цивилизация? Повечето изследователи почти не я споменават. От гледна точка на числеността юдаизмът определено не е голяма цивилизация. За Тойнби тя е затворена цивилизация, възникнала на базата на древносирийската цивилизация. Исторически тя е свързана както с християнството, така и с исляма, и в продължение на няколко века евреите са поддържали своята културна идентичност в рамките на западната, православната и ислямската цивилизация. Със създаването на държавата Израел евреите се сдобиват с всички обективни характеристики на цивилизация: религия, език, обичаи, литература, институции и териториален и политически дом. Съществува обаче и въпросът за субективната идентификация. Евреите, живеещи в рамките на други култури, се разполагат в континуума от пълно идентифициране с юдаизма и Израел до номинален юдаизъм и пълно идентифициране с цивилизацията, в която съществуват, като последното се отнася в най-голяма степен за живеещите на запад евреи. Вж. Mordecai М. Kaplan, Judaism as a Civilization (Philadelphia: Reconstructionist Press, 1981, публикувана за пръв път през 1934 г.) с. 173–208.