Модернизацията като цяло увеличи материалното благополучие на Цивилизацията в световен мащаб. Дали обаче тя е повишила нравствените и културните измерения на Цивилизацията? В някои отношения изглежда това е така. Робството, изтезанията, безскрупулното насилие над личността стават все по-малко приемливи в съвременния свят. Дали обаче това е единствено резултат от влиянието на западната цивилизация върху другите култури и трябва да очакваме морален обрат с упадъка на западната мощ? 90-те години предоставят множество доказателства, подкрепящи парадигмата на „абсолютния хаос“ в световното развитие: глобален срив на законността и на реда, упадък на държави и нарастваща анархия в много части на света, глобална вълна от престъпност, транснационални мафии и наркокартели, увеличаване на наркоманията в много общества, общо отслабване на семейството, упадък на доверието и на социалната солидарност в много държави, етническо, религиозно и културно насилие и налагане на контрол със силата на оръжието в голяма част от света. Град след град — Москва, Рио де Жанейро, Банкок, Шанхай, Лондон, Рим, Варшава, Токио, Йоханесбург, Делхи, Карачи, Кайро, Богота, Вашингтон — изглеждат в плен на процъфтяващата престъпност, а основните елементи на Цивилизацията постепенно изчезват. Говори се за глобална криза в управлението. Възходът на транс-националните корпорации, произвеждащи промишлени стоки, все по успешно се конкурира от разцвет на транснацио-налните престъпни мафии, наркокартели и терористични банди, които ожесточено атакуват Цивилизацията. Законността и реда са първите предпоставки за Цивилизация, но в голяма част от света — Африка, Латинска Америка и бившия Съветски съюз, Южна Азия и Близкия Изток — те като че се изпаряват и са под силен натиск в Китай, Япония и на Запада. В световен мащаб Цивилизацията, изглежда, отстъпва пред варварството, очертавайки контурите на безпрецедентен феномен, глобално средновековие, което вероятно връхлита човечеството.
Пред 50-те години Лестър Пиърсън предупреди, че чове-чеството се движи към „епоха, в която отделните цивилизации ще трябва да се научат да живеят рамо до рамо в мирен обмен, да се учат една от друга, да познават своите истории и идеали, изкуство и култура, взаимно обогатявайки стиловете си на живот. Алтернативата в този пренаселен, малък свят е неразбирателство, напрежение, сблъсък и катастрофа.“ 485Бъдещето както на мира, така и на Цивилизацията зависи от разбирателството и сътрудничеството между политическите, религиозните и интелектуалните лидери на основните цивилизации в света. При един сблъсък на цивилизациите Европа и Америка ще вървят скачени заедно или скалповете им ще бъдат закачени поотделно. При един по-мащабен сблъсък, при глобалния „същински сблъсък“ между Цивилизацията и варварството великите световни цивилизации — с високите си постижения в религията, изкуството, литературата, философията, науката, техниката, морала и способността за съпричасност — също ще се окажат или скачени заедно, или закаче-ни поотделно. В настъпващата ера сблъсъците между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а международният ред, основан върху цивилизациите, е най-сигурната гаранция срещу световна война.
© 1996 Самюъл Хънтигтън
© 2006 Румяна Радева, превод от английски
Samuel P. Huntington
The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order, 1996
Сканиране, разпознаване и редакция: MesserSchmidt, 2008
Публикация
Самюъл Хънтигтън. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред
Обсидиан, София, 2006
Американска. Първо издание
Превод от английски: Румяна Радева
Редактор: Кольо Коев
Художник: Кръстьо Кръстев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Формат 84×108/32. Печатни коли 33. Цена 12,00 лв.
Печат и подвързия: „Абагар“, В. Търново
ISBN 954-8240-67-Х
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8364]
Последна редакция: 2008-07-01 11:46:15
Мироглед (нем.). — Б. пр.
Хенри А. Кисинджър, Дипломацията, София, „Труд“, 1997.
По израза на Н. D. S. Greenway, Boston Globe, 3 December 1992, p. 19.
Vaclav Havel, „The New Measure of Man“, New York Times, 8 July 1994, p. A 27.Jacques Delors, „Questions Concerning European Security“, Address, International Institute for Strategic Studies, Brussels, 10 September 1993, p. 2.
Томас Кун. „Структура на научните революции“ (ИК „Петър Берон“, 1996), с. 34.
John Lewis Gaddis, „Toward the Post-Cold War World“. Foreign Affairs, 70 (Spring 1991), 101; Judith Goldstein and Robert O. Keohane, „Ideas and Foreign Policy: An Analytical Framework“ в Goldstein and Keohane, eds., Ideas and Foreign Policy: Beliefs, Institutions, and Political Change (Ithaka: Cornell University Press, 1993), pp. 8–17.
Читать дальше