Франк Хърбърт - Бог-император на Дюна

— На Гайъди Прайм(*) установихме възникването на култ към Алая — започна Дънкан.

Лито запази мълчание, докато той навлизаше в подробностите. Каква скука . Отклони вниманието си от доклада. В днешно време поклонниците на култа към отдавна умрялата сестра на баща му бяха само повод за мимолетно забавление и шеги. А Дънкановците вещаеха, че подобна дейност представлява скрита заплаха.

Айдахо свърши доклада си. Агентите му бяха за пример, не можеше да се отрече. Смущаващо съвършени.

— Нищо повече от съживяване на култа към Изида — рече Лито. — Моите жреци и жрици ще се позабавляват, сподавяйки този култ и неговите последователи.

Айдахо леко завъртя глава, сякаш отговори на някакъв вътрешен глас.

— В „Бин Джезърит“ знаят за култа — каза той. Това вече будеше интерес.

— Сестринството не е и помисляло да ми прости за отнетата програма за целенасочено размножаване — отбеляза Лито.

— Въпросът няма нищо общо с размножаването.

Не се издаде, че последното го бе поразвеселило. Всеки Дънкан винаги се показваше прекалено чувствителен към въпроса за размножаването, въпреки че някои от тях от време на време бяха ползвани и за разплод.

— Разбирам — кимна Лито. — Бин-джезъритките до една са повече от леко мръднали, но лудостта сама по себе си представлява резервоар на хаотично появяващи се изненади. А някои изненади могат да се окажат със стойност.

— В тази не виждам никаква стойност.

— Мислиш ли, че Сестринството стои зад този култ?

— Да.

— Обясни ми.

— Разполагат с капище. Наричат го „Светилището на Кристалния нож“.

— Сериозно?

— А главната им жрица се именува „Пазителка на Светлината на Джесика“. Това нищо ли не ти говори?

— Превъзходно! — Лито вече дори не се опита да скрие обзелата го веселост.

— Кое му е превъзходното?

— Съвместяват баба ми и леля ми в една богиня.

Айдахо отново бавно завъртя главата си вляво и вдясно, неуспял да вникне в нещата.

Лито си позволи почти незабележима вътрешна пауза, само за миг. Намиращата се в него баба не обръщаше особено внимание на този култ. Бе помолен да изолира нейната памет и идентичност.

— Какво е предположението ти за целта на култа? — попита той.

— Съвсем очевидна. Конкурентна религия, поставила си задача да подкопае твоя авторитет и власт.

— Прекалено просто е. Каквито и да са, в „Бин Джезърит“ няма тъпачки.

Айдахо продължи да чака обяснение.

— Искат още подправка! — каза Лито. — И повече свети майки.

— Затова ти досаждат, докато постигнат своето, така ли?

— Дънкан, направо ме разочароваш.

Айдахо продължи да се взира в Лито, който едва-едва въздъхна, макар че този жест бе престанал да е свойствен за новата му форма. Дънкановците обикновено бяха умници, така че отдаде принизената пъргавина на мисълта у стоящия пред него на скрития му план.

— Избрали са Гайъди Прайм за свой дом — повтори той. — Каква мисъл ти навява подобен факт?

— Там е имало крепост на харконите, но това е стара история.

— Мястото, където умря сестра ти, Дънкан, жертва на харконите. Правилно е да свързваш тях и Гайъди Прайм в едно. Защо не го направи по-рано?

— Не мислех, че е важно.

Лито сви устни. Споменаването на сестра му обезпокои Айдахо. По умствен път той си даваше сметка, че е само последният в една дълга редица от еднакви личности със съживена плът, всички те продукт на аксолотловите резервоари върху базата на оригиналните клетки. И този Дънкан не можеше да избяга от своите оживели спомени.

Знаеше, че атреидите го бяха спасили от робството на харконите.

Каквото и друго да бъда — помисли Лито, — аз все още съм атреид.

— Опитваш се да кажеш нещо, но какво е то? — запита Айдахо.

Лито реши, че е дошъл моментът за един крясък. И се погрижи да бъде силен:

— Харконите се презапасяваха с подправка!

Айдахо отстъпи цяла крачка назад.

Той продължи с по-тих глас:

— На Гайъди Прайм се намира скрито хранилище на подправка. Сестринството се опитва да го ликвидира, използвайки за прикритие религиозните си номера.

Голата се сконфузи. Веднъж изречен, отговорът беше очевидно прост.

А аз не се досетих — помисли той. Викът внезапно го бе върнал към ролята му на командир на императорската гвардия. Поназнайваше нещо за икономиката на Империята, макар и опростено до възможния минимум, а именно: не се разрешаваха лихвени надбавки и се плащаше в брой на барел стока. На единственото платежно средство беше изобразено подобие на закачуленото лице на Лито — Бог-Императора. В действителност всичко бе изградено върху основата на мелинджа — вещество, чиято стойност, макар и огромна, продължаваше да расте. Човек спокойно можеше да носи цената на цяла планета в ръчен багаж.