Франк Хърбърт - Бог-император на Дюна

Е, тлейлаксианците винаги имаха готов следващия в аксолотловите си резервоари(*).

Един от бавно носещите се светоглобуси над Лито започна да примигва. Обхвана го възбуда. Сигнал от Монео! Верният иконом тревожно предупреждаваше своя Бог-Император, че Дънкан е тръгнал надолу в криптата.

Вратата на асансьора за хора, разположена между два входа на тунелите-спици в североизточната дъга на главината зейна. Дънкан пристъпи напред с бърза крачка; далечината смаляваше фигурата му, но очите на Лито съзряха и най-малките подробности — гънка на униформата в лакътя например, която беше свидетелство, че мъжът се е облягал някъде, прихванал брадичката си с ръка. Да, на бузата му още имаше отпечатък от пръстите на ръката. А миризмата на плътта му го изпреварваше с ясното послание, че концентрацията на адреналина му се е повишила.

Докато Дънкан приближаваше, Лито запази мълчание, зает с огледа на всички подробности. Походката на голата бе все още по младежки пружинираща въпреки продължителната му служба. Затова трябваше да бъде благодарен на минимално поглъщания от него мелиндж. Мъжът носеше старата униформа на атреидите — черна, със златен ястреб на лявата гръд. Интересно беше съдържащото се в нея послание: „Служа в името на честта на старите атреиди!“ Косата му все още приличаше на черна шапка от каракул, а чертите на лицето с остри скули бяха като изрязани от камък.

Тлейлаксианцитпе добре изпипват своите гола — отбеляза мислено Лито.

Дънкан носеше тънката чанта-куфарче за документи, изработена от тъмнокафявите нишки на подправката, която му беше служила дълги години. Обикновено вътре се намираха материалите, потребни за обосновка на неговите отчети, но днес тя беше издута от някакъв предмет с по-голяма тежест.

Иксиански лазестрел.

Приближаващият Айдахо не отклони и за миг вниманието си от лицето на Лито. То чак объркващо приличаше на лицето на един от атреидите — изпито и с наситеносини очи, чийто поглед човек с по-нестабилни нерви усещаше като физически натиск. Това лице сякаш се спотайваше в сивата качулка от кожата на пясъчните твари; Айдахо добре знаеше, че тя мигновено, подобно на клепач, спуска напред защитната си преграда. Самата кожа бе розова и оградена от Сивата рамка на качулката. Наистина, трудно беше да се избегне мисълта, че лицето на Лито представлява нещо безкрайно противно — късче човешка плът, хваната в капана на жизнена среда от друг свят.

Спрял само на шест разкрача от Царската кола, Айдахо дори не направи опит да скрие, че е изпълнен с гневна решителност. Не се замисли дали Лито знае за лазестрела. Сегашната Империя се бе отклонила прекалено много от стария морал на атреидите, заприличала на безличната непреодолима сила на огромно превозно средство, което прегазва всичко по пътя си. На това трябваше да се сложи край!

— Дойдох да поговорим за Сиона и за някои други неща — каза Айдахо и намести куфарчето така, че с лекота да извади лазестрела.

— Много добре — отговори Лито с изпълнен с досада глас.

— Спаси се само тя, но зад нея стои цяла шайка заговорници.

— Мислиш ли, че не го зная?

— Известна ми е опасната ти търпимост към размирниците! Това, което не знам, е съдържанието на пакета, който Сиона отмъкна.

— А, то ли те интересува? Сега тя разполага с подробните планове на Цитаделата.

За миг Айдахо се върна в ролята си на командир на императорската гвардия, стъписан от немислимото нарушаване на правилата на сигурността.

— И я остави да избяга с тях?

— Не, ти го стори.

Голата буквално подскочи при това обвинение. Макар и постепенно, взетото съвсем отскоро решение да стане убиец отново добиваше надмощие в него.

— Само това ли е взела? — попита той.

— При картите имаше и два тома копия на моите дневници. Откраднала е и тях.

Айдахо внимателно огледа безстрашното лице на Лито.

— Какво съдържат тези дневници? Понякога казваш, че са лични записки, а друг път ги обявяваш за история.

— По малко и от двете. Могат да се приемат и за учебник.

— Притеснява ли те фактът на задигнатите от нея томове?

Вместо думи, си позволи лека усмивка, схваната от Айдахо като отрицателен отговор. Тялото му моментално се напрегна, когато голата бръкна в чантата. Оръжието ли ще извади или отчетите? Въпреки че плътта му се отличаваше с огромна топлоустойчивост, той знаеше, че част от нея — и особено лицето — е уязвима за лазестрел. Айдахо извади някакъв доклад и още преди да започне да го чете, първите получени сигнали бяха достатъчни за Лито. Не подаваше информация, а търсеше отговори. Искаше да намери оправдание за извършването на действие, решението за което бе вече взел.