Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Майлс, никога не забравяй Дюн. Той загина там.

— Зная.

— Прокторите наредиха ли ти вече да учиш за Каладън#?

— Да. Но в учебниците ми по история се нарича Дън.

— Надписи, Майлс. Имената напомнят за интересни неща, но мнозинството хора не правят повече от една връзка. Отегчителна е историята, нали? Имената са удобни за припомняне и се ползват преди всичко от собствения ти род…

— Ние не сме ли от един и същ род?

Въпросът го бе измъчвал, но не и облечен в думите, които изрече сега.

— Ние и двамата сме атреиди. Не го забравяй, когато се върнеш към учението си на Каладън.

Щом поеха обратно през градините и пасището към удобната за наблюдение могилка с непосредствен изглед към Централата, Тег откри незабелязани досега неща в административния комплекс от сгради и заобикалящи го плантации. Не спря да мисли за това, докато се спускаха надолу по оградената пътека към входната арка на Първа улица.

„Жив скъпоценен камък“ — казваше Одрейди за Централата.

Минавайки под арката, момчето погледна нагоре към издълбаното с огън в нея име на улицата. Бе красиво изписано с меки линии на галахски# език с бин-джезъритска украса. Всички улици и сгради бяха обозначени с надписи със същия курсив.

Докато не спираше да разглежда около себе си и из Централата с танцуващия фонтан на площада пред тях, той ясно чувстваше дълбочината и значимостта на струпания тук човешки опит. „Бин Джезърит“ бе съградил това място и му бе отредил ролята на поддържащо звено, но Тег все още не можеше да вникне изцяло в начините, по които това беше постигнато. Нещата, дето бе схванал при учебните занимания и по време на разходките в плодовите градини — едновременно прости и сложни — сега придобиваха ново измерение. Всъщност това представляваше неясно изразена реакция на ментат, но той не го знаеше, а само усещаше, че безупречната му памет бе променила и разместила някои взаимоотношения, за да ги прегрупира. Спря внезапно и погледна назад към градината, откъдето бяха дошли и която сега се виждаше само в рамката на сводестия вход на покритата улица. Всичко бе обвързано. Отточната и отпадна маса от Централата се преработваше на метан и торове. (Бе посетил завода с един от прокторите.) Метановият газ задвижваше помпите и захранваше част от охладителните съоръжения.

— Какво гледаш, Майлс?

Не знаеше как да отговори. Но не бе забравил, че в един есенен следобед с Одрейди се качиха на орнитоптер# и облетяха Централата, за да му покаже тя множеството взаимни връзки, а пък той да добие „обща представа“. Тогава всичко бе само куп от думи, но сега те придобиваха точния си смисъл.

„Възможно най-добре затворения екологичен цикъл, който сме в състояние да постигнем — бе казала Одрейди в топтера. — Орбиталните спътници за регулиране на климатичните условия следят и определят необходимите параметри.“

— Майлс, защо стоиш на едно място и гледаш към градината? — в гласа й прозвучаха повелителни нотки, срещу които той не притежаваше никаква защита.

— В орнитоптера каза, че е красиво и добро, но опасно.

Само веднъж бяха пътували с подобен летателен апарат. Тя веднага направи съответната връзка. „Екологичният кръговрат.“

Момчето се обърна и я погледна в очакване.

— Да, оградени сме отвсякъде — каза тя. — Колко силно ни изкушава възможността да издигнем високи стени и да очакваме там протичането на промяната! Ето, гнием тук в удобно самозадоволяване.

Думите й го изпълниха с безпокойство. Почувства, че вече ги бе чувал на някое друго място и от друга жена, държала ръката му.

— Всички видове ограждения създават плодородна почва и се превръщат в развъдник на омразата на стоящите отвън — продължи тя. — А жътвата е горчива.

Думите не бяха съвсем същите, но урокът се повтаряше едно към едно.

Той тръгна бавно редом с Одрейди, а ръката му бе потна в нейната.

— Майлс, защо съвсем млъкна?

— Вие сте земеделци — каза той. — Точно с това се занимава „Бин Джезърит“.

Старшата майка веднага забеляза какво бе станало: подготовката му на ментат се бе задействала в него, без той самият да го осъзнава. По-добре беше да не започва все още…

— Майлс, всичко, което расте, е обект на вниманието и грижите ни. Добре схващаш, след като го забеляза.

Когато се разделяха, преди тя да се върне в своята кула, а той — в отреденото му жилище в учебния корпус, Одрейди каза: — Ще се разпоредя учителите ти да обърнат повече внимание на умелото използване на силата.