Франк Хърбърт: Домът на Ордена

По същото време вече бе започнал да учи за гигантските размери на пясъчния червей#, който Сестринството бе отвлякло тайно от Ракис. От смъртта на същия червей се бяха пръкнали съществата, познати като „пясъчните твари“. Ето, пустинята растеше именно благодарение на тях. Известна част от тази история бе свързана с отчетите и докладите от предишното му въплъщение — някакъв мъж, когото те наричаха башарът. Славен войн, загинал по времето, когато ужасните жени с прозвище почитаеми мами, разрушили Ракис. Чувстваше празноти в себе си — места, където трябваше да се намират някогашните спомени. Гласове от тия празни места се обаждаха и го викаха по време на сън. Понякога се унасяше и съзираше лица пред себе си. Почти чуваше изречени думи. Друг път се случваше да знае наименованието на вещ, преди то да му е казано. Особено имената на различни оръжия…

Много важни неща нахлуха в съзнанието му. Цялата тукашна планета ще се превърне в пустиня, а промяната е започнала, понеже почитаемите мами искат да избият бин-джезъритките, които са го отгледали.

Светите майки, направляващи живота му, често плашеха с черните си роби, суровия външен вид и наситено сините очи без нито една бяла точица. От подправката#, както казваха те.

Единствено Одрейди се отнасяше към него с истинска привързаност, както я разбираше той, а тя беше много важна личност. За всички тя беше старшата майка, която му бе казала да се обръща към нея по съшия начин, освен когато не са сами в градините. Тогава можеше да я нарича само майка.

При една утринна разходка около времето за прибиране на реколтата и непосредствено след третата стръмнина в ябълковите градини на север от Централата, те стигнаха до неголяма падина без дървета, обилно осеяна с много и различни растения. Одрейди сложи ръка на рамото му и го насочи към виещ се наниз от черни стъпала посред грамада от зеленина и ситни цветя. Явно беше в особено настроение. Почувства го в гласа й.

— Правото на собственост е интересен въпрос — подхвана тя. — Ние ли притежаваме тази планета или обратното?

— Харесват ми тукашните миризми — рече Тег.

Одрейди свали ръка от рамото му и лекичко го побутна да върви пред нея, преди да продължи:

— Майлс, нарочно сме ги засадили тук. Ароматни треви. Огледай ги внимателно, а после почети за тях в библиотеката. О, настъпи ги! — посъветва го, когато той се опита да заобиколи едно растение пред краката си.

Момчето стъпи здраво върху зелените израстъци и вдъхна разнеслите се остри миризми.

— Те са тук, за да бъдат газени и да изпускат аромата си — добави Одрейди. — Прокторите# са те учили как да се справяш с носталгията. А казали ли са ти, че миризмата често я предизвиква?

— Да, майко — отвърна той и се обърна към мястото, където бе смачкал растението. — Това е розмарин.

— Откъде знаеш? — попита тя със силно възбуден глас.

Тег сви рамене:

— Просто знам.

— Може да бъде и от оригиналната памет — с доволство прозвуча гласът й.

Продължиха разходката си в наситената с аромати хлътнина и старшата света майка отново заговори с равен глас:

— Всяка планета има собствен лик, върху който нанасяме щрихи от древната Земя. Понякога резултатът е бледа скица, но тук успяхме.

Тя коленичи и откъсна стръкче от яркозелени растение. Разтри го между пръстите си и го поднесе към носа.

— А това е пелин.

Беше права, въпреки че той не можеше да каже откъде го знае.

— Усещал съм мириса му в храната. Като подправката ли е?

— Подобрява вкуса, но не се отразява върху съзнанието — тя се изправи и го погледна сериозно: — Майлс, запомни добре мястото. Световете на нашите прародители ги няма, но тук са запазени част от корените ни.

Почувства, че му предава познание за нещо важно и се реши да я попита:

— Защо се колебаеше дали планетата не ни притежава?

— Моето Сестринство вярва, че ние сме домакини на тази земя. Знаеш ли нещо за домакините?

— Като Ройтиро, който е баща на моя приятел Йорги. От него знам, че най-голямата му сестра един ден ще бъде домакин на тяхната плантация.

— Правилно. Населявали сме някои планети по-дълго от всички останали хора, но знаем, че сме само домакини.

— Ако не сте собственици на Дома на Ордена, то тогава кой е такъв?

— Може би никой. Питам се каква е взаимната ни оценка както на моето Сестринство, така и на тази планета?

Той я погледна в лицето, а после загледа ръцете си. Дали точно сега Домът на Ордена не го изпитваше?