Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Спомни си за слуховете, съпътстващи немилостта, в която бе изпаднала Дортужла: „Престъплението на Джесика!“ Впрочем, посредством тези слухове се събира голямо количество ценна информация. Къде, по дяволите, бяха изпратили провинилата се? Няма значение. Засега не бе интересно. По-важно беше следното:

Защо е тук? Защо си е позволила пътуване, което може да доведе ловците?

Одрейди зададе същия въпрос на Стреги, когато тя й съобщи за пристигането. И Стреги не знаеше:

— Старша майко, според нея трябва да докладва нещо само на вас.

— Само на мен ли?

Старшата майка едва не се изсмя, имайки предвид непрестанния мониторинг (следене бе по-точната дума) на всяко нейно действие.

— Все пак не каза ли защо е дошла?

— Хората, които ми наредиха да прекъсна работата ви, старша майко, определено са на мнение, че трябва да я видите.

Одрейди стисна устни. Фактът, че заточена сестра е успяла да стигне толкова далече, вече бе разпалил любопитството й. Една настойчива света майка може да преодолее обичайните бариери, ала тукашните не бяха от такъв характер. Явно причината за идването й вече е оповестена. Други я бяха чули и разрешили достъпа й. Очевидно Дортужла не бе разчитала на бин-джезъритските хитрини, за да убеди сестрите си. По този път би си издействала единствено незабавен отказ. Не е имала и време за подобни глупости. Следователно тя познаваше веригата на старшинството, по която се издаваха заповедите. Постъпката й говореше за внимателна преценка, а това само по себе си бе вече послание, съдържащо се в носеното от нея, независимо какво беше то.

— Да влезе.

Светата майка бе поостаряла на затънтената планета. Годините си личаха най-вече по бръчиците около устата й. Качулката на връхната дреха скриваше косата, ала надничащите изпод нея очи бяха живи и внимателни.

— Защо си тук? — запита Одрейди, като тонът на въпроса й казваше: „Дяволски по-добре ще е, ако е заради нещо важно.“

Разказаното бе достатъчно искрено. Заточеничката и три близки й свети майки разговаряли с шайка футари от Разпръскването. Съществата бяха открили мястото, където е въдворена Дортужла, и поискали от нея да предаде съобщение до Дома на Ордена. Светата майка естествено бе проверила искането им с помощта на Усета за правдивост, както се изрази тя, с което припомни на старшата, че дори у обитателите на затънтените окрайнини могат да съществуват определени достойнства.

След като бе преценила съобщението за достоверно и бе получила съгласието на споменатите сестри, Дортужла действала достатъчно бързо, без да забрави за задължителната предпазливост.

— Цялото съобщение е в нашия не-кораб — бе нейната преценка за правилния начин, по който е трябвало да постъпи, а според думите й корабът бил малък, от тези на контрабандистите:

— Дори и сам човек може да го управлява.

Сърцевината на съобщението бе превъзходна. Футарите искаха да се съюзят със светите майки — срещу почитаемите мами. Според Дортужла трудно било да се определи точната величина на силата, която представлявали въпросните създания:

— Не пожелаха да ми кажат, когато ги попитах.

Одрейди разбира се бе запозната с твърде голям брой приказки и истории за футарите. Бяха ли предназначени те за избиване на почитаемите мами? Имаше основания да се вярва на това, но поведението им изглеждаше объркващо, особено след като получиха сведенията за развоя на събитията на Гамму.

— Колцина са в представилата ти се група?

— Шестнайсет футара и четирима от дресьорите. Сами се назовават „дресьори“. И казват, че почитаемите мами разполагат с опасно оръжие, което могат да използват еднократно.

— Преди спомена само за футари. Какви са пък тези дресьори? Можеш ли да ми кажеш нещо и за тайното оръжие?

— Дресьорите имат вид на човешки същества, леко отклоняващи се от първообраза си. За тях се знае от Разпръскването. Трима мъже и една жена. Колкото до оръжието, не успях да науча нищо повече.

— Приличат на хора, така ли?

— Каза го точно, старша майко. Първоначално имах странното впечатление, че са лицетанцьори. Но нито един от критериите не съответстваше на видяното. Отрицателни феромони. Жестове, изражения — всичко отрицателно.

— И го забеляза само от една среща?

— Не мога да обясня как.

— А футарите?

— Отговарят на предварителните описания. Външният им вид е на хора, ала с безпогрешно изразена свирепост. Произхода им бих отнесла към семейството на котките.