Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Айдахо винаги бе знаел, че и сетивата на Белонда са неизменно отворени. Тя го наблюдаваше с леко насочен навътре внимателен поглед, а в ума й не преставаха да се въртят няколко предварително изработени представи. Защитата му се основаваше на нейния основен недостатък; отварянето на сетивата е невъзможно без идеализъм, който обаче бе чужд на Белонда. В повечето случаи тя не поставяше най-добрите въпроси, което го принуждаваше да недоумява. Може ли Одрейди да приеме дефектен ментат? Противоречеше на всичко, сторено от нея!

Търся въпросите, които създават най-ясните изображения.

Когато го правиш, никога не бива да мислиш за себе си като за умник, който знае формулата за намиране на решение . Оставаш готов за поява на нови въпроси, както и на нови модели и системи. Проверка, повторна проверка; оформяне, повторно оформяне. Непрестанен процес — без спиране и без доволство. Това е личната ти павана 6 6 Старинен испански танц, изпълняван при тържествени процесии, сватбени кортежи и други церемониални прояви. — Б. пр. , подобна на същата у други ментати, но изпълнявана със собствени стъпки и фигури.

„Никога не си истински ментат. Ето защо наричаме процеса Без Цел в Безкрая.“

Словата на учителите сякаш бяха прогорили следа в съзнанието му.

Струпвайки наблюденията си върху Белонда, той оценяваше по достойнство мнението на онези големи майстори, които го бяха учили: „От светите майки не излизат най-добрите ментати.“

Изглежда, че никой в „Бин Джезърит“ не бе в състояние да се измъкне напълно от върховното задължение, което се вменяваше при Агонията с подправката — лоялност към Сестринството.

Учителите му го бяха предупредили за опасността, съпътстваща абсолютните представи. Те ставаха причина за сериозен дефект у ментата: „Всичко, което правиш, усещаш и казваш, е само опит. Не съществува крайно заключение. Нищо не спира до смъртта, а може би и след нея, тъй като всеки живот предизвиква безкрайно, макар и не винаги силно вълнение. Индукционните сили действат като подтик и ти изостряш чувствителността си спрямо тях. Докато дедукцията внушава илюзии за абсолютни понятия. Силен шут на истината, преди да си се превърнал на парчета.“

Когато въпросите на Белонда засягаха отношенията му с Мурбела, той долавяше неясни емоционални реакции. Забавление? Ревност? Можеше да приеме наслаждението (дори ревността) като задължителни сексуални изисквания на взаимното им пристрастяване. Толкова ли значим е екстазът?

В днешния следобед Дънкан сновеше из квартирата си, чувствайки се не на място, сякаш бе новодошъл, който все още не приема познатите помещения като свой дом. Говорят емоциите ми.

В годините на принудителен престой мястото, което бяха определили за него, бе станало обитаемо. Тук беше неговата „пещера“, дето преди сигурно е представлявала ВИП-апартамент от големи стаи с леко закривени стени — спалня, библиотека-работен кабинет, всекидневна, облицована в зелено баня със суха и мокра очистващи системи, както и дълга зала за физически упражнения, споделяна с Мурбела.

В стаите бе поместена неповторима сбирка от следи и предмети, говорещи за неговото присъствие — стол-люлка точно в десния ъгъл до командното табло, прожекционен апарат за връзка с корабните системи, а така също и записи върху ридулианов носител, струпани на ниската странична маса. Виждаха се и неизличими петна, намекващи за всекидневни необходимости — тъмнокафявото леке от разсипана храна например.

Без да спира, той премина в спалната част от апартамента. Тук светлината бе по-слаба. Способността му да идентифицира познатото отново бе потвърдена по отношение на миризмите. Мирисът, подобен на този от слюнка откъм леглото — останка от снощния сексуален сблъсък.

Подходящата за случая дума. Сблъсък.

Въздухът в не-кораба — филтриран, рециклиран и подправен с благоухания — нерядко го дразнеше. Не оставяха без бърза намеса и най-малкия пробив в лабиринта към външния свят. Понякога Айдахо дълго време притихваше и душеше, с надежда да открие и най-слабата следа на нещо, което не е определено от затворническите предписания.

Не, няма път за бягство!

Излезе от квартирата си, тръгна по коридора към ръкава за спускане в далечния му край, през който се озова в най-долната част на кораба.

Наистина, какво ли става отвън в света, отворен към небето?

Малкото, казано му от Одрейди за събитията там, го изпълваше със страх и усещане на попаднал в капан. Няма къде да избягам! Но постъпвам ли умно, като споделям страховете си с Ши-йена? Мурбела само се изсмя: „Аз ще те пазя, любими. Почитаемите мами няма да ти сторят зло.“ Още един лъжлив сън.