Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Мурбела докосна доклада:

— Отправна точка.

— Следователно трябва да започнем преди приятелите ти да стигнат до центъра на системата с видеоочите. — Белонда се отпусна с познатата си увереност в своя стол с биологично саморегулиране. — Вече нямаме Там, но мога да изпратя да доведат Шийена.

— Къде е тя?

— В кораба. Занимава се упорито с колекция от червеи в Големия трюм и твърди, че всеки от нас може да бъде обучен да контролира поведението им.

— Това е много важно, ако е вярно. Не я закачай. А Сцитал?

— Все още е в кораба. Приятелите ти не са го намерили. Пазим го в тайна.

— Да остане така. Струва си като резервен залог за пазарлък. Бел, те не са ми приятели. Как е равинът и групата му?

— Чувстват се добре и са настанени удобно. Но знаят, че почитаемите мами са тук.

— Пазете и тях в тайна.

— Направо свръхестествено — чувам Дар, макар и в друг глас.

— Сигурно някакво ехо кънти в главата ти.

Този път Белонда се разсмя искрено.

— А сега, ето какво трябва да тръгне сред сестрите, които изключително деликатно ще ни представят като хора, достойни за възхищение и подражание: „Вие, почитаеми мами, имате пълното право да не харесвате начина ни на живот, но можете да усвоите всички наши положителни страни и качества.“

— А-х-х…

— Защото въпросът се свежда до чувството за собственост. Почитаемите мами са подвластни на вещите: „Искам това местенце, тази играчка, онова човече.“ Вземай всичко, докато ти омръзне. — А ние вървим по нашата си пътека, възхищавайки се от видяното.

— Ето я слабостта ни. Не се предаваме лесно. Боим се от любовта и привързаността. Да осъзнаваш, че си господар на себе си, също говори за лакомия: „Виждате ли докъде съм стигнал? А вие не можете да го сторите, освен ако не постъпвате като мен!“ Никога не си позволявайте подобно държание с почитаемите мами.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да ги обичаме?

— Има ли друг начин да ги накараме да се възхищават от нас? Това бе победата на Джесика. Когато даваше, тя раздаде и себе си, и всичко останало. Толкова нещо бе сдържано и потискано от нашите навици и привички, че не остана много… Неустоимо очарователно, нали?

— Не правим лесно компромиси.

— Нито пък почитаемите мами.

— Причината е в бюрократичните им закони!

— А има и тренировъчна площ, за да се овладее следването на пътя на най-малкото съпротивление.

— Смущаваш ме. Да… Мурбела.

— Нима съм казвала, че ще си служим с компромиси? Те ни правят по-слаби, а добре знаем, че има проблеми, които не могат да бъдат разрешени със заобикалки; така се виждаме принудени да вземем решения, независимо колко болезнени ще са.

— Да се престорим , че ги обикваме ли?

— Като начало.

— Кървав ще бъде съюзът, съчетал „Бин Джезърит“ с почитаемите мами.

— Предлагам да споделяме в най-широки граници. Възможно е да изгубим наши хора, докато мамите преминават през процеса на обучение.

— Сватба, станала на бойното поле.

Мурбела се изправи, не преставайки да мисли за Дънкан, спомнила си как изглеждаше не-корабът, когато го видя за последен път. Най-после се оказа на мястото си — нескрит за сетивата. Грамада от странна машинария — истинска гротеска! Някакъв лудешки конгломерат на издатини и изпъкналости без видимо и обяснимо предназначение. Трудно бе човек да си представи, че огромното нещо, каквото то наистина беше, би могло да се издигне със собствена подемна сила и да изчезне в пространството.

Да изчезне в пространството!

Тя видя как бе оформена мисловната мозайка на Дънкан.

Нещо, което може да бъде преместено! Влез в съзвучие с развоя на събитията… Не мисли, направи го!

Потръпна от смразяващото прозрение, че разбира решението му.

— Движи се възможно най-внимателно — предупреди го Шийена.

Според Айдахо не бе нужно да му го напомнят, но все пак изпита приятно чувство.

Присъствието на почитаеми мами в Дома на Ордена улесни задачата му. Прокторите и останалата охрана на кораба бяха видимо изнервени. Заповедите на Мурбела държаха бившите сестри извън кораба, но всички знаеха, че врагът е тук. Скенерите препредаваха сякаш безкрайния поток от спомагателни лихтери, изсипващи почитаеми мами на космодрума. Мнозинството от новопристигналите изглежда бяха любопитни да разберат нещо повече за стоящия там чудовищен не-кораб, но никой не посмя да наруши нарежданията на височайшата.