Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Не схващате ли, че отчаяно се нуждаем от всяка вещица? Представете си колко важен е образователният багаж, който носи всяка от тях, след като знаете какво е съотношението, с което ги превишаваме по численост!

Те огледаха отвсякъде казаното и бяха принудени да го приемат, макар и с резерви, както и да го преглътнат въпреки горчивината му.

Мурбела продължи, за да изясни окончателно нещата:

— Аз съм не само вашата височайша почитаема мама… Някой да го оспорва?

Оказа се, че няма такива.

— Също съм и старшата света майка на „Бин Джезърит“. Не им остава почти нищо, освен да ме утвърдят на този пост.

Две от групата направиха опит да протестират, но Мурбела ги отряза безапелационно:

— Ще видите, че сте безсилни да им наложите волята си. Другата възможност е да ги избиете до една. Аз съм единствената, на която се подчиняват.

Двете продължиха да мърморят и тя им викна да млъкнат, преди да поясни:

— В сравнение с мен, след като придобих всичко от тях, повечето тук сте жалки никаквици! Някой да не е съгласен?

Никой не се обади, но не липсваха оранжеви петънца.

— Вие сте като деца, които не знаят какво може да им се случи — продължи тя. — Смеете ли да се обърнете, както сте безпомощни, за да се изправите пред онези с многото лица? Готови ли сте да се превърнете на зарзават?

Успя да събуди в тях не само страх, но и известен интерес. Впрочем този тон им бе достатъчно добре познат от предишните началници. Сега обаче смисълът на думите прикова вниманието им. Наистина бе трудно да ги приемат от толкова млада персона въпреки всичко, което стори пред тях. Включително с Логно и приближените й!

Мурбела забеляза, че примамката им хареса.

Оплождане. Цялата група щеше да си го отнесе. Силата на хибрида. Опрашени сме, за да станем по-силни. Да разцъфнем. И да се превърнем на семе, така ли? По-добре е да не мислим за това. Почитаемите мами няма да го забележат, преди да са станали почти… свети майки. После ще се огледат ядно назад, както беше и с мен. Ах, възможно ли е да сме били толкова глупави?

Тя видя как в очите на съветниците се оформя смирение. Ще има меден месец. Почитаемите мами ще бъдат като деца в сладкарница. Неизбежното ще им стане ясно, но постепенно и много бавно. А дотогава вече ще са в капана.

Също като мен. Не питайте оракула какво ще спечелим. Това е капан. Внимавайте за думите на истинския гадател! Как биха ви се харесали три хиляди и петстотин години отегчение?

Одрейди Отвътре възрази:

Засвидетелствай поне малко уважение към Тирана. Не може всичко да е било досада. По-скоро той бе като щурман от Сдружението, който напипва пътя през Огънатото пространство. Златната Пътека, Мурбела, един Атредски плати за оцеляването ти, не забравяй.

Тя се почувства притисната от тежестта на товара. Платеното от Тирана сякаш бе струпано на раменете й.

Не съм искала да го прави заради мен.

Одрейди не можеше да остави нещата без последствие:

И все пак го е направил.

Дар, съжалявам. Платил е. Сега трябва да платя и аз.

Е, най-после си станала света майка!

Съветниците не ги свърташе на едно място под втренчения й поглед.

Анжелика реши да говори от името на останалите.

Все пак съм първа от избраните.

Внимавай с нея! Блясък на прекомерна амбиция в очите й.

— Как искаш да постъпим с онези вещици? — Запитано с тревога от проявената смелост. Височайшата почитаема мама не бе ли също вещица?

Мурбела заговори внимателно:

— Бъдете търпеливи с тях, а за насилие въобще не помисляйте.

Анжелика се окуражи от любезния й тон:

— Това решение на височайшата почитаема мама ли е, или…

— Нито дума повече! Стига да поискам, ще окървавя пода на стаята с повечето от вас! Да опитам ли?

Те не пожелаха да опита.

— Какво ще стане, ако ви кажа, че сега тук говори старшата света майка? Може би ще ме попитате дали съм набелязала линия на поведение за разрешаване на нашите проблеми? А аз ще кажа: „Линия на поведение ли? Може би политика? О, да. Имам определен курс на поведение към незначителни неща, като масовото нахлуване на насекоми например. Само маловажните факти изискват политически курс. За такива като вас, които не виждат мъдростта в моите решения, не ми е потребна политика. Отървавам се бързо от подобна порода. Преди да разберете, че сте ранени, сте вече мъртви…“ Ето как реагирам аз на неуместни предложения. Някой от тази стая готов ли е да го направи?