Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Благодарна съм ти, че сама проверяваш всичко.

— Благодарна значи! — захили се Белонда, без да вдига поглед от възложената й работа.

— Бел, нека аз решавам какво да правя — заяви старшата майка, гледайки внимателно към Мурбела.

Белонда не прекъсна заниманието си, но се почувства, че душевното й равновесие е нарушено. Нима отново ще остане в сянка? Мурбела не бе преставала да се удивява на промяната в поведението на помощниците, оказали се в компанията на старшата майка. Определено обезличаване. Телом там и същевременно отсъстващи. Така и не успяваше да го постигне, дори след като пробният й период привърши и тя се озова сред напредналите помощници. И с Белонда ли бе същото?

Отправила напрегнат поглед към Мурбела, Одрейди каза:

— Знам какви резерви таиш в сърцето си и какви граници поставяш на обвързването с нас. Още по-добре. Не възразявам, тъй като резервите ти, общо взето, се различават съвсем малко от онова, което всяка света майка къта в себе си.

Откритост.

— А разликата, ако искаш да знаеш, се заключава в чувството за отговорност. Аз отговарям за Сестринството, доколкото то все още съществува… Наистина голяма отговорност, въпреки че някога гледах на нея с неприязън и завист.

Белонда изсумтя.

Одрейди сякаш не го забеляза и продължи:

— След Тирана Сестринството малко нещо се повкисна. Контактът с почитаемите мами никак не подобри нещата. От тях се разнася дъх на мъртвило и упадък, докато се спускат мълчаливо и все по-надолу по хълма.

— Защо ми казваш всички тези неща именно сега? — попита Мурбела със забележим страх в гласа си.

— Знаеш ли защо? Защото по някакъв странен начин най-лошото от упадъка на почитаемите мами не се е докоснало до теб. Може би се дължи на спонтанния ти характер. Макар че нравът ти претърпя известна промяна и видимо омекна след Гамму.

— Благодарение на тебе!

— Известна част от необуздаността ти изчезна и ти придоби по-голяма уравновесеност. Така ще можеш да живееш по-здравословно.

— Ако преживея това! — с рязко кимване на главата тя посочи към масата зад себе си.

— Мурбела, искам да запомниш колко важна е Уравновесеността. Хомеостазата. Всяка група хора, избрала самоубийството, когато има други възможности за избор, постъпва безумно. Хомеостазата става жертва на тази лудост.

Бившата почитаема мама погледна към пода и гласът на Белонда изплющя:

— Слушай я, глупачке! Тя прави всичко по силите си, за да ти помогне.

— Няма нищо, Бел. Това си е работа между нас.

И тъй като Мурбела продължаваше да гледа втренчено надолу, Одрейди изрече:

— Заповед на старшата света майка. Погледни ме!

Главата на другата жена рязко се вдигна и тя загледа говорещата в очите.

Одрейди рядко си служеше с този прийом, но резултатът бе винаги превъзходен. Помощниците можеха да бъдат доведени до истерия с негова помощ, ала лесно се научаваха как да се справят с излишната си склонност да реагират емоционално. Изглежда Мурбела бе по-скоро разгневена, отколкото изплашена. Отлично! Ето че бе дошло време да закове вниманието й.

— Оплакваше се от бавния ход на твоето обучение — каза Одрейди. — Това бе направено преди всичко с оглед на потребностите ти. Преподавателите до един бяха подбрани така, че импулсивността да е непозната за тях. Моите указания бяха категорични: „Не отваряйте шлюза на силите повече, отколкото обучаваната е в състояние да поеме.“

— Откъде знаеш с какво мога да се справя? — изречено с все още яден глас.

Одрейди само се усмихна.

Мурбела се обърка от продължаващото й мълчание. Нима бе постъпила глупашки пред старшата майка, пред Дънкан и… всички останали? Колко унизително!

Одрейди си напомни, че не бива да я оставя прекалено дълго сама с уязвимостта й. Погрешна тактика — специално за случая. Изобщо не се налагаше да я провокира. В нея бе остро развито усещането за съответстващо на потребностите на момента поведение. Именно от това се страхуваха, защото то можеше да се окаже източник на мотивацията й да избира винаги пътя на най-малкото съпротивление. Нека да не бъде така . А сега — честност докрай! най-съвършеният инструмент на „Бин Джезърит“ в образователния процес. Класическата техника, обвързваща помощница и учител.

— Ще съм до теб през цялото изпитание с Агонията. Ако се провалиш, ще ми бъде тежко.

— А Дънкан? — въпрос, зададен със сълзи в очите.

— Разрешено му е да ти помогне с всичко, с което може. Мурбела вдигна глава към редовете за сядане и само за миг погледите им с Айдахо се вкопчиха един в друг. Той леко се повдигна от мястото си, но ръката на Тамалани върху рамото му го накара да се върне обратно.